Решение № 13791 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. подадена чрез процесуалния му представител адв. Г.Бакалов против решение 504/18.01.2024 г. постановено по адм.д. 4984/2020г. по описа на Административен съд София град, с което: 1. Оставя без разглеждане иска на Н. С. С. за обявяване на частична нищожност на решение от 16.12.2014 г. постановено по ахд 14576/2014 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ Б състав и прекратява производството по делото в тази част; 2. Отхвърля жалбата на Н. С. С. срещу мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София за произнасяне по заявление, вх. 05-2728/28.02.2020 г. С решението жалбоподателя е осъден да заплати на СГКК София направените по делото разноски. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.София не изразява становище по касационната жалба. Ответниците С. Г. Н., Л. Г. Н., Л. Т. Н., С. Г. А. и А. А. не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Ц. С. С. в молба от 20.03.2024 г. изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците Г. С. А., И. Х. Г., В. С. М., Т. С. В., С. Д. Д., С. Н. И. и Р. Н. И. С. в писмен отговор и чрез процесуалния им представител адв. Вакрилов оспорват касационната жалба. Твърдят, че оспореното решение е правилно. Претендират присъждане на разноски. Ответникът Мускетари ООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за недопустима в частта, имаща характер на частна такава, в която се обжалва решението, имащо характер на определение, с което е оставен без разглеждане предявеният от Н. С. С. иск по чл. 128а АПК за обявяване частична нищожност на решение от 16.12.2014 г. постановено по ахд. 14576/2014 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ Б състав и производството по делото е прекратено. В тази част частната жалба е недопустима като просрочена. Видно от изпратеното от първоинстанционния съд уведомление за съобщаване на решение 504/18.01.2024 г. по адм.д. 4984/2020 г. същото е получено на 12.02.2024 г. Срокът за обжалване на определенията, по чл. 230, ал.1 АПК е седмодневен и започва да тече в случая от датата на връчване на съобщението за обжалване на решението, имащо характер на определение в тази му част. Решението е връчено на посочения от адв. Бакалов служебен адрес, който е упълномощен да представлява Н. С.. Седмодневният срок за обжалване на решението, имащо характер на определение, посочен изрично в същото, изтича на 19.02.2024 г. (понеделник работен ден), а жалбата е подадена на 26.02.2024 г., т.е след изтичане на срока за обжалване, поради което същата се явява просрочена. Ето защо в тази част жалбата подадена против решение 504/18.01.2024 г. постановено по адм.д. 4984/2020г. по описа на Административен съд София град, имащо характер на определение е недопустима, поради което на основание чл. 236 АПК в тази част жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. В останалата й част касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Решението следва да бъде обезсилено, като съображенията за това са следните: Административен съд София-град е сезиран с жалба от С. Н. С. в лично качество и в качеството му на представител на наследниците на С. Н. Б. и Г. Г. С., подписана от Н. С. против мълчалив отказ на началника на СГКК София за вписване в кадастралния регистър на гр. София като съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, [жк], представляващ нива с площ от 1116 кв.м., м. Породин част от имот 12, кад. Линия 717 от приет аерофотоплан, изготвен по аерофотоснимка от 1959 г., съответстващ на ПИ с проектен идентификатор 68134.1979.1786 при граници и съседи: 68134.1979.1766, 68134.1979.165, 68134.1979.169, 68134.1979.164, 68134.1979.225 и проектен имот с идентификатор 68134.1979.1787. С протоколно определение от съдебно заседание от 29.04.2021 г. жалбоподателят С. С. Н. е заличен и като жалбоподател е конституиран Н. С. С.. От представените по делото доказателства (писмо, изх. 20-30522/19.05.2020 г. л.28) е видно, че за нанасянето на процесния имот има висяща процедура по заявление с рег. 01-491150/30.10.2019 г. заведена от С. С. Н., починал по време на административното производство, което продължило по искане на наследника му Н. С. С., което е в процес на процедиране. По делото е представена и заповед 18-6015/02.07.2020 г. от началника на СГКК София по повод цитираното заявление, с която е отказано изменение в КККР на гр.София. В случая не е налице формиран мълчалив отказ, така както се твърди в жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд. Подаденото второ искане от 28.02.2020 г. не може да служи за основание за образуване на административно производство, задължаващо административния орган да се произнесе по него. Правилото на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК регламентира, че за да е допустимо административното производство следва да липсва висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. Както при подаване на второто искане /това от 28.2.2020г./ така и към момента на подаване на жалбата от С. срещу мълчалив отказ по същото искане административното производство по първото искане не е приключило, което производство е при същата фактическа обстановка, при която е направено и второто. При недопустимо искане не се формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно оспорване. Ето защо при липса на задължение за началника на СГКК София да се произнесе по повторно направеното искане не е налице административен акт мълчалив отказ, който да подлежи на оспорване по съдебен ред. Макар че е достигнал до същия извод в мотивите си, вместо да остави жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство, предвид липсата на годен за обжалване административен акт, АССГ е разгледал жалбата по същество, постановявайки недопустимо решение което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед този резултат направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на В. С. М., Т. С. В., Г. С. А., И. Х. Г., С. Д. Д., С. Н. И. и Р. Н. И. С. е основателно. Н. С. С. следва да заплати на В. С. М. и Т. С. В. сумата 2500 лв., на Г. С. А., И. Х. Г. и С. Д. Д. сумата 2500 лв., на С. Н. И. и Р. Н. И. С. сумата 2500 лв., представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,