Решение № 213 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2018 г.

Решение № 213 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Пехливанов, против решение № 409/27.11.2017 г., постановено по адм. дeло № 224/2017 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Пехлеван, Н. Пехливанов и Р. Пехливанов против заповед № 18-4410/21.06.2017 г. на началника на СГКК, гр. Смолян, с която, на осн. чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение само в КРНИ на гр. Доспат, общ. Доспат, одобрен със заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, а именно: промяна в данните за собственост за ПИ с идентификатор 23025.3.20. като вписаният въз основа на Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ от 16.01.2001 г. собственик Х. Календжиев, наследодател на жалбоподателите, е заличен. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В хода на проведеното административно производство безспорно е установено, че Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ от 16.01.2001 г. не е издавано. В резултат на допусната грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, в КР е регистрирано несъществуващо решение на ПК-Доспат, поради което са налице основанията по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за поправянето й с издаването на оспорената заповед. Неоснователни са лаконичните доводи на касатора за неяснота на мотивите на обжалваната заповед. Оспореният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Изцяло в противоречие със събрания по делото доказателствен материал са и твърденията в касационната жалба за съществуването на Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ от 16.01.2001 г. В противовес на собствените си твърдения, самият касатор посочва, че не разполага и не може да представи подобен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав