Решение № 4193 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11640/2019 г.

Решение № 4193 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11640/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Райчева – изпълняваща правомощията на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП /съгласно Заповед № 3 ЦУ-ОПР-23/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на НАП/ против решение № 1751 от 28.08.2019 г. по адм. д. № 2328/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001617006145-091-001/27.03.2018 г., издаден от З. Велиева на длъжност Началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Ф. Карапипепров на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 345/18.06.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, в частта, с която на В. Якимов са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 3 698, 63 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 091, 79 лв., задължения за осигурителни вноски: ДОО за 2014 г. в размер на 3 041, 28 лв., ведно със законната лихва в размер на 897, 75 лв.; ЗО за 2014 г. в размер на 1 900, 80 лв., ведно със законната лихва в размер на 561, 09 лв.; ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 1 180, 00 лв., ведно със законната лихва в размер на 350, 68 лв., както и в частта относно установени задължения за лихва за невнесени в срок осигурителни вноски: за ДОО за 2015 г. в размер на 0, 72 лв., за ЗО за 2015 г. в размер на 0, 45 лв. и за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 2, 72 лв. Изложени са доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел за реално получени спорните суми под формата на дарение от бащата на жалбоподателя - П. Якимов, в размер общо на 36 000 лв., дадени през 2010 г. и 20 000 лв. дадени през 2014 г., както и получени под формата на дарение суми в размер общо на 35 000 лв. през 2013 г. от бабата на жалбоподателя. Касаторът оспорва изводите на съда за изключване от разходната част на паричния поток на лицето разходите за извършени СМР в периода 2014 г. - 2015 г. по придобитото жилище с НА 134/2014 г. със степен на завършеност "груб строеж". Твърди се, че жалбоподателят не е разполагал с документация за размера /стойността/ на извършените разходи до въвеждане в експлоатация, поради което органите по приходите целесъобразно са присъединили експертиза за жилищната сграда по реда на чл. 60 и сл. от ДОПК, от ревизионното производство на съпругата Л. Якимова. Тази експертиза обаче не е ценена от съда независимо, че експертизата е надлежно приобщена към проведеното ревизионно производство по реда на чл. 50 от ДОПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърден РА, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всичките инстанции в размер на 5000 лв., както и платената държавна такса в размер на 101, 80 лв. Ответникът - В. Якимов, в писмен отговор от 26.09.2019 г., изготвен от адв. Одварков, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Подробни съображения развива в писмена защита. Претендира присъждане на разноски направени пред първата и касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил РА, издаден на В. Якимов, с който са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г., задължения за осигурителни вноски за 2014 г. - за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, ведно със съответните лихви, както и в частта относно установени задължения за лихва за невнесени в срок осигурителни вноски: за ДОО за 2015 г. в размер на 0, 72 лв., за ЗО за 2015 г. в размер на 0, 45 лв. и за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 2, 72 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Установеността му е обоснована с извършената съпоставка на получените от лицето през ревизираните периоди доходи и направените разходи, въз основа на която е прието, че превишението на разходваните над получените средства за 2014 г. възлиза на 82394, 71 лв. В хода на административното обжалване, Директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив е приел, че сумата в размер на 37 978, 00 лв. (разлика до пазарната цена за придобиване на недвижим имот по НА № 134/30.06.2014 г.) не следва да намери отражение в извършения анализ на приходите и разходите, в тази връзка и е изменил определеното несъответствие между декларираните и обложени приходи и извършените разходи от 82 394, 71 лв. на 44 416, 71 лв. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите на приходната администрация са определили данъчната основа за облагане за 2014 г. в размер на 36 986, 31 лв. (по решението на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив), след приспадане на дължимите и внесени от жалбоподателя ЗОВ, съответно са начислили дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 3 698, 63 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 091, 79 лв., В хода на съдебното производство е прието заключение на ССЕ, в което вещото лице е изготвило парични потоци за периода от 2008 г. до 2013 г. с цел формиране на начално салдо към 01.01.2014 г., което е изчислено на 29 079. 68 лв. Преизчислен е и паричният поток /приходи/разходи/ на парични средства на В. Якимов за ревизираната 2014 г., като са взети предвид следните суми: получените парични средства, предоставени като заем от лицето Л. Кръшкова, както следва: от 31.03.2014 г. за сумата в размер на 9200. 00 лв., от 20.04.2014 г. за сумата в размер на 14 000. 00 лв. и от 26.05.2014 г. за сумата в размер на 14 000. 00 лв. При изчисленията на паричния поток за 2014 г. като разход за придобиване на имот, съставляващ апартамент в [населено място], [жк], гараж 7, заедно със склад 7, [адрес] и разходи за неговото довършване до въвеждане на сградата в експлоатация с акт обр. 16, е призната само документално доказаната цена, посочена в нотариалния акт за покупко-продажба, като са елиминирани данните за продажната пазарна цена, посочена от вещото лице по назначената от ревизиращите органи експертиза. Изчисленията са съобразени със съдържащите се в ревизионната преписка документи и определеното по-горе начално салдо -29 079. 68 лв. При така направените изчисления, експертът е констатирал, че за периода 2010 – 2013 г., както и за 2014 г. няма превишение на разходите над приходите и не се дължат допълнителни данъчни задължения за осигурителни вноски и данък общ доход. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че необосновано ревизиращите органи не са признали за получени от РЛ на суми по дарения в размер на 36 000 лв. през 2010 г. (15000 лв. + 14 000 лв. + 7000 лв.) и в размер на 20 000 лв. през 2014 г. (13 000 лв. + 7 000 лв.) от неговия баща П. Якимов. Счел е за доказани и твърденията на жалбоподателя, че при формиране на началното салдо към 01.01.2014 г. е следвало да бъдат съобразени и получени от него суми през 2013 г. като дарение от баба му Е. Кинанова в размер на 35 000 лв. За недоказани са счетени доводите на лицето за получени заемни средства в размер на 37 200 лв. от Л. Кръшкова през 2014 г. и в размер на 35 000 лв. – получен заем през 2008 г. от Д. Пендев. Според решаващия състав необосновано органът по приходите е включил като разход в паричния поток на лицето за 2014 г. сумата от 5107, 50 лв. с посочено основание в таблицата в РД- "довършителни строително ремонтни работи съгласно изготвена Експертиза по Акт за възлагане Р-16001617006090-01-001/11.01.2018 г. за придобити имоти по НА 134/30.06.2014 г. /1/2 за В. Якимов/". Същата е приобщена към процесното ревизионно производство в нарушение на чл. 60 ДОПК, тъй като е възложена по друго ревизионно производство, проведено спрямо съпругата на жалбоподателя – Л. Якимова, поради което и не следва да бъде ценена. След анализ на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е приел, че изготвеният от вещото лице паричен поток за 2014 г. няма как да бъде съобразен при постановяване на решението, поради което в т. 21. 7 в табличен вид е изчислил паричните потоци за периода 2008 г. – 2014 г., като е установил, че към 31.12.2014 г. е налице превишение на приходите на разходите със сумата от 7407, 74 лева. Предвид тези констатации е приел за незаконосъобразен изводът на приходната администрация, че през 2014 г. е налице превишение на разходите над приходите в размер на 44 416, 71 лв., поради което не е и налице основание за облагане на ревизираното лице с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. и начисляване на задължения за ЗОВ за същия период. Незаконосъобразни се явяват според решаващия състав и установените задължения за лихви за невнесени в срок вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2015 г., тъй като същите са внесени от жалбоподателя в прихода на републиканския бюджет, за което в РД са направени изрични констатации (на стр. 60, 65 и 70, под всяка една таблица от РД). Така постановено решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно в мотивите си събраните по делото писмени доказателства, както и възраженията на страните, формулирайки обоснован и законосъобразен извод за недължимост на данък по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ за процесната 2014 година. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на приходните органи е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Настоящият касационен състав счита, че ревизираното лице е провело успешно насрещно доказване на твърдените от него факти и е опровергало констатациите в РА. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилност на изводите на съда относно реалното получаване на суми по договори за дарение сключени с лицата П. Якимов /баща на РЛ/ и Е. Кинанова /баба на РЛ/. Съобразявайки нормата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД обосновано съдът е приел за доказано реалното получаване на суми от РЛ като дарение от баща му П. Якимов, а именно - 15 000 лв., 14 000 лв., 7000 лв. през 2010 г. и 13 000 лв. и 7 000 лв. през 2014 г., позовавайки се на представените в хода на ревизията договори и РКО, както доказателства за наличие на финансова възможност на дарителя да предостави горепосочените парични средства, а именно получени възнаграждения от работа във Великобритания. Аналогично на горепосочените дарения, РЛ е декларирало още в хода на ПУФО, потвърдено е и в отговор на отправено към жалбоподателя ИПДПОЗЛ в хода на ревизията, получаването на сума от 35 000 лева, предоставена през 2013 г. от баба му Е. Кинанова /починала през 2016 г./, като са ангажирани както договори, така и приемно-предавателни протоколи, поради което правилно съдът е приел за доказано полученото дарение. Касаторът оспорва като незаконосъобразни изводите на съда, досежно изключването от паричния поток на разходите на РЛ за довършителни работи, извършени в придобит имот по НА 134 от 30.06.2014 г. и некредитирането от страна на съда на изготвената в хода на ревизията на съпругата на касатора експертиза, която е била приобщена към настоящото ревизионното производство на съпруга – В. Якимов. Оплакванията са неоснователни. На първо място, за да не кредитира експертизата, изготвена в хода на друго ревизионно производство, различно от проведеното спрямо РЛ, съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 60 и сл. ДОПК. Съгласно императивно установените процесуални правила, уреждащи назначаването и приемането на експертизи в ревизионното производство, експертизата следва да се назначи за целите именно на това ревизионно производство, с което се гарантира непосредствеността при обсъждането и преценката й, както и възможността на ревизираното лице да се защитава с процесуалните средства на възражение, отвод, искания за нова или допълнителна експертиза и др. В случая не е процедирано по този начин, поради което правилно съдът не е ценил тази експертиза. От друга страна приходните органи не са проявили инициатива за назначаване на такава експертиза в хода на съдебното производство. В тази връзка и на ответника са дадени изрични указания в първото по делото съдебно заседание, проведено на 17.10.2018 г. /л. 1360/, а именно, че по административната преписка не са налице годни доказателствени средства във връзка с определената пазарна цена на довършителни строително ремонтни работи, съгласно изготвена експертиза по Акт за възлагане № Р-16001617006090-01-001/11.01.2018 г. за придобити имоти по НА 134 от 30.06.2014 г. в размер на 5107, 50 лв. От страна на ответника, обаче, не са ангажирани каквито и да било доказателства. По изложените съображения, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за сторени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,