Решение № 5575 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3614/2018 г.

Решение № 5575 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3614/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция по приходите срещу решение № 32 от 06.02.2018 г., постановено от Административния съд - гр. Ямбол по адм. д. № 395/2017 година. С обжалваното решение Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на ЕТ"Анди-Вис-92 - А. Андонов" сумата от 1020 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 236053-F281630/03.01.2017 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП-Бургас, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение НАП е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 350 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - ЕТ "Анди -Вис-92-А. Андонов" оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд-Ямбол, чието решение е предмет на касационна проверка е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 1020 лева, представляващо платеното адвокатско възнаграждение за ползваната адвокатска услуга във връзка с обжалването на НП № 236053-F281630/03.01.2017 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП-Бургас, което се претендира ведно със законната лихва върху него, считано от 13.06.2017 година. Установено е от съда, че оспореното НП е изменено с решението на РС-Ямбол като имуществената санкция е намалена от 5000 лева на 3000 лева. Решението на РС-Ямбол е обжалвано от едноличния търговец пред АС-Ямбол, който отменя изцяло НП. Съдът е установил, че във връзка с образуваното съдебно производство по жалбата срещу НП, жалбоподателят е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил 580 лева за първата инстанция, което се установявало от представените по НАХД, пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 0000065651/01.03.2017 година. Установено е също така, че жалбоподателят е представляван от същия адвокат и в касационното производство, касаещо НП, за което е заплатил хонорар в размер на 440 лева, което се установявало от представения договор за правна защита и съдействие № 0000065670/26.04.2017 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: дейността на администрацията по налагане на административни наказания представлява форма на административна дейност, свързана със защита на реда в областта на държавното управление, извършва се по административен ред, чрез властнически метод и въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. По този въпрос, съдът се е позовал и на съвместното тълкувателно постановление по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Съдът е приел, че са налице и трите предпоставки за уважаване на иска с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен акт, който е резултат на административна дейност, вреда, настъпила в патримониума на ищеца и причинно-следствена връзка между двете. По въпроса за вредата и причинно-следствената връзка, съдът се е позовал на приетото с тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/16 година. Съдът е установил също така, че заплатените от ищеца възнаграждения за адвокат за двете съдебни инстанци са в минимален размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е прил, че заплатеното в никакъв случай не може да бъде прекомерно. Съдът е преценил, че искът е доказан по своето основание и размер. По отношение на претендираната законна лихва и началния момент, от който тя се следва, съдът се е позовал на тълкувателно решение № 3/22.04.2004 година на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, приемайки, че тя се следва от 13.06.2017 година, т. е. от датата, на която е влязло в сила решението на съда за отмяна на НП. С оглед изхода на спора, съдът е приел, че на ищеца следва да се присъдят разноските, направени по делото, които е приел, че са в общ размер на 350 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора. Констатациите му съответстват на събраните по делото доказателства. Изводите на съда са обосновани и правилни. Възраженията на касатора, направени в касационната жалба са разрешени с постановените тълкувателни решения, на които се е позовал и първоинстанционния съд в решението си. Неоснователно е възражението на касатора за несъразмерност на присъденото обезщетение като по този въпрос напълно се споделят съображенията на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника в настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, които са доказани по своето основание и размер с договор за правна защита и съдействие № 0000070437/27.02.18 година. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав