Решение № 3483 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3824/2018 г.

Решение № 3483 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3824/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране, представлявана от доц. д-р. И. Иванов, срещу Решение № 599 от 01.02.2018 г. постановено по адм. д. № 10934 по описа за 2017 г. на Административен съд-София-град. С него Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЕИК 104518621 сума в размер на 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление №НП-344 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, отменено с Решение № 99 от 23.11.2015 г., постановено по нахд № 157 по описа на Районен съд – Свищов за 2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-22.06.2017 г. и направените разноски за производството по ЗОДОВ в размер на 421 лв. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Решението се обжалва в изцяло. Поддържа се становище, че Административния съд-София-град неправилно е присъдил вредите, така както са поискани без да се съобрази с направеното възражение, че дружеството разполага с юрисконсулти и не е било необходимо да ангажира адвокатска помощ, заплащането на разноските се дължи на договорни взаимоотношения между страните. В този смисъл се позовава на съдебна практика. Първоинстанционният съд е следвало да се съобрази, че тези вреди не са пряка и непоследствена последица от оспорването на НП. По подробно изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли иска. Ответникът – "Електроразпределение север" АД ("Енерго-Про Мрежи "АД ) чрез процесуалните си представители и в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокуратурата обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с ТР № 1/15.03.2017 г. постановено т. д. № 2/2016 г. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административния съд - София -град е разгледал предявения от настоящия ответник по касацията, иск срещу Комисията за енергийно и водно регулиране, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 1356 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 157 по описа на Районен съд–Свищов за 2015 г., изразяващи се в размера на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по това дело, образувано по искане за отмяна на издаденото срещу ищеца отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Обезщетението е претендирано ведно с разноските по воденето на делото пред административния съд. Първоинстанционният съд е приел, че ищеца е претърпял имуществени вреди като е заплатил възнаграждение на адвоката, осъществил защитата му в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Приел, че е налице изискуемата от закона причинна връзка, тъй като доказаните разноски в размер на исковата сума, които дружеството е заплатило на адвоката не биха били заплатени в случай, че незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено. По тези съображения съдът приел, че искът е основателен и следва да се уважи, като сумата на обезщетението се присъди. Предвид изхода на спора, е осъдил касационния жалбоподател да заплати и сума в размер на 421, 00 лв. за сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред АС – София - град иск от "Електроразпределение север АД ( с предишно наименование Енерго - Про Мрежи "АД) за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Безпорно е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление. Правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства - договор за правна помощ № 3551/19.01.2015 г. и фактура от същата дата обосновават, изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната сума в размер на 1356(хиляда триста педесет и шест) лв. за ползваната адвокатска помощ. Няма спор, че сумата е заплатена при подписването на договора, тъй като представените доказателства не са оспорени. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд факти по делото. Оплакванията на касатора са били наведени и поддържани и пред първата съдебна истанция и правилно, съдът ги е отхвърлил като неоснователни. Изложените в тази насока мотиви са правилни. Това е така, тъй като цитираната от кастора съдебна практика на която се позовава е отпреди приемането на тълкувателното решение с което е даден отговор на всички спорни въпроси по тези казуси и то е задължително съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Независимо от това в тълкувателното решение изрично е посочено, че производството е исково и страните разполагат с доказателствена тежест да установят исканията си, което и ищецът в производството по ЗОДОВ е сторил. При установеното по делото, правилно и обосновано съставът на АС – София -град е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева. Определения, размер на обезщетението от първоинстанционния съд е съобразен с доказателствата по делото. При това положение с оглед на изложеното искът правилно е бил уважен, ведно с направените разноски за производството по ЗОДОВ в размер на общо 421 лева - 25 лв. ДТ и 396 лв. за ползваната правна помощ в производството пред административния съд. ( л. 25 от делото.) Неоснователни са доводите, въведени с касационната жалба във връзка с приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК, субсидирано приложим в настоящото производство по силата на препратката на чл. 144 АПК. Съгласно тази разпоредба заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство те вече представляват иск за имуществени вреди независимо, че по същество са разноски в производството по обжалване на НП. Затова и в ТР е прието че в това производство страната може да прави възражения относно размера на иска. В случая направеното възражение е неоснователно. По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. В настоящия случай е безспорно, че до приключване на устните състезания по делото в производството по ЗОДОВ, процесуалният представител на Комисията за енергийно и водно регулиране е направил искане в представеното по делото писмено становище за присъждане на по-нисък размер при уважаване на иска от съда. т. е. налице е една от предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Както се посочи, касае се до исково производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. Тези дела по своето същество са искови производства и за разлика от становището на касатора, се отличават с фактическа и правна сложност, тъй като в тези производства ищецът следва да докаже исковата си претенция по основание и размер т. е. доказателствената тежест е изцяло негова. В настоящия случай, с активното си процесуално поведение, пълномощникът на ищеца е положил усилия и труд които надхвърлят минималните такива (изготвил е исковата молба, представил е доказателства, осъществил е процесуално представителство и защита в с. з., участвал е в и в кнд. 10049/2016 г. ) и му се следва договореното възнаграждение, а не определеното минимално такова. Ето защо не са били налице основания за намаляване на исковата претенция. Неоснователни са доводите, че първоинстанционния съд в обжалваното решение не е отчел факта, че "Електроразпределение север " АД разполага с наети по трудов договор лица - юрисконсулти, поради което ангажирането на адвокат за осъществяване на правна защита не се дължи на обективна необходимост от квалифицирана правна помощ. Субективната преценка отнсно необходимостта от ангажиране на адвокат, не е обстоятелство, което да изключва отговорността на държавата и общините за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия. Предвид изхода на спора в касационното производство разноски се следват на ответника в размер на 396 лв, видно от приложения списък, договор за правна помощ и пл. нареждане за превод на сумата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение