Решение № 2335 от 6.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Амбулатория за индивидуална практика за специалиризана медицинска помощ по хирургия-д-р Стойчо Гълъбов" ЕООД представлявано от управителя д-р С. Гълъбов чрез адв.Ч. Пенчев срещу Решение 782/21.07.2022 год. постановено по адм. дело 436/2022 год. по описа на Административен съд - София-област, с което е отхвърлена жалбата против Заповед за налагане на санкции РД-21-169/12.04.2022 год. издадена от Директора на Регионална здравноосигурителна каса-София-област. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт, неправилно приложение на материалноправните норми установени в чл. 59, ал. 13 във връзка с ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 421, ал. 1, б. "а" от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 год. (НРД за МД за 2020-2022 год.) и съществено нарушение на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и отмени заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Ответникът Директорът на Регионална здравноосигурителна каса-София-област не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-21-169/12.04.2022 год. издадена от Директора на Регионална здравноосигурителна каса-София-област, с която е наложена санкция частично прекратяване на Договора по отношение на д-р С. Гълъбов регистрационен номер в РК на БЛС-2400000475. В мотивите на заповедта е прието, че от събраните доказателства по отношение на медицинската дейност на д-р С. Гълъбов е установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена в изпълнение на договора с НЗОК, но е заплатена в резултат, на което лечебното заведени (ЛЗ) носи административна отговорност съгласно глава XXI, санкции за изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ по чл. 412 и чл. 413 от НРД за МД 2020 - 2022 год. На основание чл.421, ал.1, б.А от НРД за МД 2020 - 2022 год. за установено нарушение на чл.215 е наложена санкция прекратяване на договора частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността . Административното производство е инициирано от ответника, който със Заповед РД-20-89 от 21.02.2022 год. е разпоредил да бъде извършена пълна проверка на лечебното заведение "Амбулатория за индивидуална практика за специалиризана медицинска помощ по хирургия-д-р Стойчо Гълъбов" ЕООД представлявано от управителя д-р С. Гълъбов по изпълнение на договор 230408/11.02.2020 год. за оказване на СИМП. Проверката е извършена във връзка с жалба вх. 35-00-207/07.02.2022 год. подадена от ЗОЛ В. Тодорова-Димитрова. Проверката е извършена съвместно със служители на НЗОК. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол 84/22.02.2022 год. В същият е отразено, че жалбата е подадена от В. Тодорова-Димитрова, която е изложила твърдения, че при проверка на електронното си здравно досие е установила, че в същото фигурират три прегледа отчетени с амбулаторни листи 000638/19.03.2021 год., 000639/19.03.2021 год. и 000650/20.03.2021 год. издадени от д-р С. Гълъбов. Г-жа Димитрова декларира, че не е посещавала "Амбулатория за индивидуална практика за специалиризана медицинска помощ по хирургия-д-р Стойчо Гълъбов" ЕООД и не е преглеждана от д-р Гълъбов. При направена справка в Интеграционната система на НЗОК за ЗОЛ е установено, че има отчетени и заплатени от РЗОК три амбулаторни листа с номера 000638/19.03.2021 год., 000639/19.03.2021 год. и 000650/20.03.2021 год. съответно за извършен преглед с Основна диагноза[ заличен текст]. Констатирано е, че в амбулаторните листи е наличен подпис на пациента, както и че са попълнени останалите реквизити. В протокола е посочено, че д-р С. Гълъбов е представил становище, в което декларирал, че няма спомен за преглед на лицето Веселка Атанасова Тодорова-Димитрова . Изискано е писмено обяснение от ЗОЛ, съгласно което не съм посещавала хирург д-р Гълъбов, не ми е извършвана [заличен текст], положените подписи под АЛ 000638/19.03.2021 год., 000639/19.03.2021 год. и 000650/20.03.2021 год. не са мои . След анализ на приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд намира за необорени фактите обосновали издаване на процесната заповед. Формиран е извод, съобразно който от приложените по делото амбулаторни листи 000638/19.03.2021 год., 000639/19.03.2021 год. и 000650/20.03.2021 год. и наведените от ЗОЛ твърдения в сигнала се приема за установено, че на В. Тодорова-Димитроване са извършени медицински прегледи на 19.03.2021 год. и на 20.03.2021 год. от д-р Гълъбов. От събраните по делото данни първоинстанционният съд извежда, че не установяват относимия към предмета на спора факт, а именно, че на посочените в АЛ дати на ЗОЛ Димитрова са били извършени описаните в същите прегледи. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че установените нарушения представляват основание за налагане на санкция по чл. 59, ал. 11, т. 1, 6. "а" ЗЗО вр. чл. 421, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2020 - 2022 год. частично прекратяване на договора по отношение на лекаря, който не е извършил конкретната дейност. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Релевираните в касационната жалба възражения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, поради необсъждане на възраженията на оспорващия, които са довели до постановяване на неправилен съдебен акт, са необосновани. АССО задълбочено е обсъдил всички възражения на ЛЗ като обосновано ги е отхвърлил като неоснователни. По същество възраженията наведени в касационната жалба касаят твърдяната незаконосъобразност на обжалваната заповед, които както бе посочено по-горе са обсъдени. Не се сочат конкретни възражения във връзка с неправилно приложение на материалния закон. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването на обжалвания административен акт като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В разпоредбата на чл. 59, ал 13 от ЗЗО е уредено, че управителят на НЗОК съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2 на същия текст, а в случаите по ал. 11, т. З и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Същото правомощие е предвидено и в текста на чл. 421, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2020 2022 год. Аналогична разпоредба се съдържа и в сключения индивидуален договор с изпълнителя, съгласно който възложителят прекратява договора с изпълнителя при отчитане на дейност, която не е извършена частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства обосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към нормата посочена като правно основание за неговото издаване обуславяща съответните правни последици по налагане на санкцията "частично прекратяване на договор". Следва да се има предвид, че лечебното заведение като изпълнител на СИМП по договора с НЗОК и физическото лице, което е управител и работи като лекар са различни правни субекти. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря извършил нарушението не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно лекарят по отношение, на който договорът е прекратен запазва възможността да работи в друго лечебно заведение сключило договор с НЗОК (чл. 21, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 год.). В тази насока е тълкуването и прилагането на материалния закон възприето и наложено от актуалната съдебна практика - Решение 5439 от 7.06.2022 год. на ВАС по адм. д. 12441/2021 год., VI о., Решение 1350 от 14.02.2022 год. на ВАС по адм. д. 9225/2021 год., VI о., Решение 6972 от 9.06.2021 год. на ВАС по адм. д. 4484/2021 год., VI о., Решение 4228 от 1.04.2021 год. на ВАС по адм. д. 8926/2020 год., VI о., Решение 3524 от 17.03.2021 год. на ВАС по адм. д. 13673/2020 год., VI о. и др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, шесто отделение