Решение № 11386 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 128а, ал. 3 във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. Г., чрез адв. М. Тошева, против решение 9845/21.03.2025 г., по адм. дело 805/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от С. Г. за обявяване на нищожност на решение 6749 от 11.11.2022г., постановено по адм. дело 11076/2021г. по описа на Административен съд София град. С касационната жалба се излагат твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, в противоречие с норми от ЕКПЧОС, неспазване на процедури, определени в практиката на ЕСПЧ. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил принципа на пропорционалност и практиката на ВАС. Не установил наличието на непропорционални клаузи в договор и противоречие с клаузи на Хартата на оспновни права в Европейския съюз. Развити са подробни съображения досежно порока на съдебното решение, чиято нищожност е претендирана по реда на чл. 128а АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на направени разноски. Ответникът Кмет на Район Витоша при Столична община, чрез упълномощен процесуален представител моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от С. С. Г. чрез адв. М. Тошева за обявяване на нищожност на решение 6749/11.11.2022 г., постановено по адм. дело 11076/2021 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на лицето против заповед РВТ21-РД09-186/25.10.2021 г. на кмета на район Витоша, Столична община. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови този резултат, съдебният състав подробно е обсъдил изведените от правната теория и съдебната практика критерии относно възможността и необходимостта от определяне на едно съдебно решение като нищожно. Направил е извод, че за да се приеме, че е налице нищожност на акт, следва да са налице изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата на акта. При това и съобразно конкретно релевираните от ищеца твърдения е приел, че същите са насочени към обуславяне на неправилност, но не и към нищожност на решението на Административен съд София град с 6749 от 11.11.2022 г. Решението е правилно. На първо място, обжалваното решение е обосновано. Съдът, в съответствие с предмета на производството е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил аргументирано фактическите си и правни констатации. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, съгласно разпоредба на чл. 128а АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на съдебен акт, който е влязъл в законна сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване нищожност на решението е подаден своевременно и е допустим, както правилно е приел и съдът. Съгласно възприетите от съдебната практика и правната теория, основания за нищожност на правно волеизявление, за да възприеме законосъобразния извод, че атакуваното съдебно решение е действителен съдебен акт, постановен в предписаната от закона форма, е нужно да притежава всички реквизити по чл. 172а, ал. 1 АПК, мотивиран е в съответствие с предвиденото в чл. 172а, ал. 2 АПК и е постановен от законен съдебен състав, подписан са от всички членове, взели участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3 АПК. Предвид конкретните данни по делото първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебният акт е валиден. Обоснована е констатацията, че решението, чиято нищожност се претендира, е постановено в пределите на правораздавателната власт на Административен съд София град, подписано е от състава на съда, изготвено е в нормативно установената писмена форма и при ясно изразена и напълно разбираема воля на съда. Доводите на ищцата за неправилно приложение на правото на ЕС биха могли да бъдат предявени в производството по чл.2в от ЗОДОВ, но не и в производството по чл.128а от АПК. Тълкуването и прилагането на норми от ЕКПЧОС относно правото на зачитане на личния и семейния живот е въпрос по съществото на спора, като дори съдът да е приложил неправилно неговите разпоредби, това не обуславя нищожност на съдебния акт. Подробно развитите от касатора съображения за особения характер на производството по обжалване на актове на общинската администрация, свързани с урегулиране на наемни отношения и сочената съдебна практика на ВКС и на Върховен административен съд, нямаща за предмет производство по реда на чл. 128а от АПК, не могат да бъдат приети като аргументи за нищожност на атакувания съдебен акт, тъй като както по-горе беше описано, същия отговаря на всички изисквания относно авторство, форма и съдържание. Настоящият състав напълно споделя становището на първоинстанционния съд, че всички изтъкнати от ищеца и настоящ касатор доводи за допуснати нарушения в решение 6749/11.11.2022 по адм.д. 11076/2021 на АССГ не обуславят неговата нищожност, а касаят правилността на съдебния акт. Недопустимо е чрез производството за обявяване на нищожност да се търси преразглеждане на спора по същество. Върховният административен съд неведнъж е имал повод да посочи, че исковото производство по реда на чл. 128а АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез посочване на касационни основания за тяхната отмяна. В случая, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на утвърдените в теорията и практиката условия за действителност на съдебните актове, отнесени към въведеното като предмет на иска по чл. 128а АПК съдебно решение на АССГ и обосновано е установил, че не е налице нито един от посочените пороци, обуславящи отпадането от правната действителност на разглеждания съдебен акт. При постановяване на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК, поради което атакуваното съдебния акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и не следва да се уважава. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.3 от АПК от процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено изцяло, тъй като претендираното за присъждане юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение