Решение № 5335 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2472/2012 г.

Решение № 5335 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2472/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" срещу решение № 3041 от 21.12.2011 г., постановено от Административен съд Варна, първо отделение, двадесет и четвърти състав по адм. д. № 738/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от кмета на община Варна. С тази жалба са релевирани доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът по касационните жалби Янчо Николов Домниев, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационните жалби и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с представено по делото писмено становище излага доводи за основателност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 0494 от 09.02.2011 г., с която кметът на община Варна на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменил своя заповед № 0301 от 01.02.2011 г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че административният орган не е разполагал с право на отзив на своя заповед, тъй като не е бил сезиран с жалба. Съдът е приел, че жалбата срещу отменената заповед е подадена на 14.02.2011 г. - след постановяване на оспорената заповед. Доколкото в хипотезата на чл. 91, ал. 1 от АПК административният орган няма възможност да действа при условията на самосезиране, съдът е стигнал до правен извод за липса на основание за издаване на заповедта. На следващо място съдът е изложил съображения, че съгласно ТР № 5/18.10.2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, заповед, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не може да бъде обжалвана от лица извън кръга на реституентите. Поради тази причина съдът е стигнал до извод, че жалбата на третото лице - ВСУ "Черноризец Храбър" е недопустима за разглеждане, поради което не може да бъде основание за отзив за постановената заповед. По тези доводи съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд са необосновани. Съгласно чл. 91, ал. 1 АПК, в седмодневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Основание за отзив на постановен административен акт е подаване на жалба, с която акта се оспорва по административен ред. Необосновано решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на надлежно сезиране на административния орган. По делото е приложена жалба с регистрационен индекс РД 11-2100/1/ от 04.02.2011 г., подадена от ВСУ "Черноризец Храбър" срещу заповед № 0301 от 11.02.2011 г. С тази жалба заповедта е оспорена по административен ред пред областния управител на Варненска област, като в същото време е направено и искане до кмета на община Варна да упражни правомощието си по чл. 91, ал. 1 от АПК, като преразгледа обжалваната заповед и сам я отмени. Именно на основание тази жалба кметът на община Варна е преразгледал първоначалната заповед и на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е постановил оспорения административен акт. В пълно противоречие със събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за първи път е обжалвана с жалба регистрационен индекс РД 11-2100/1/ от 14.02.2011 г., с която акта е оспорен пред съда. Преценявайки по този начин доказателствата по делото, съдът не е съобразил и обстоятелството, че правото на отзив е уредено в Глава шеста на АПК - оспорване на административните актове по административен ред. Само в хипотезата на подадена жалба пред горестоящ административен орган, издателят на акта може да преразгледа въпроса. Обосновавайки правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд напълно е игнорирал относимите към спора доказателства, а е обсъждал доказателства, които в случая са ирелевантни. На следващо място необосновани са правните изводи на решаващия съд по отношение на допустимостта на оспорването по административен ред във връзка с приложението на ТР № 5 от 18.10.2011 г., постановено по т. д. № 8/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Жалбата до областния управител на Варненска област срещу заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е подадена на 04.02.2011 г. - преди постановяване на цитираното тълкувателно решение. Към този момент административният орган не е имал основание да приеме, че оспорването от трето лице е процесуално недопустимо. С разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е предвидено, че тълкувателните постановления и решения са задължителни за органите на съдебната власт и за органите, издаващи административни актове, но това действие е след приемането и обнародването им по реда на чл. 130, ал. 1 от ЗСВ. Към момента на постановяване на оспорената заповед административният орган не е имал основание да приеме, че оспорването на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от трето лице е недопустимо. Поради тази причина не може да се приеме за обоснован правен извод за недопустимост на произнасянето по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК във връзка с отзив на заповед, постановена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Освен че са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на оспорената заповед, настоящият състав прецени и наличие на материално-правните основания за постановяване на заповедта. Като фактическо основание за отзив на заповед № 0301 от 01.02.2011 г. кметът на община Варна е посочил, че при постановяването й са допуснати редица технически грешки, които са се отразили на разпореденото й действие. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която е установила, че при определяне на незастроената площ от подлежащия на възстановяване имот не са съобразени редица технически и благоустройствени мероприятия реализирани на терена. Съобразно приетото заключение, настоящият състав приема, че са налице и фактическите основания за отмяна на първоначалната заповед. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповед № 0494 от 09.02.2011 г., с която кметът на община Варна на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменил своя заповед № 0301 от 01.02.2011 г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател ВСУ "Черноризец Храбър", ответникът по касационната жалба Янчо Николов Домниев следва да заплати разноски за тази страна в размер на 1025 лв. - заплатен хонорар за процесуалното представителство и държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение