Решение № 5671 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2008 г.

ВАСII отделение29.04.2009 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 46/23.09.2008 г. по адм. д. № 202/2008 г. на Административен съд гр. Русе в частта, с която е отхвърлена жалбата на Леонард Димитров Сапунджиев, от гр. Силистра за обявяване нищожността на заповед № 276/02.03.2006 г. на кмета на община Силистра в частта й за допълване/поправка на кадастралния план и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА нищожността на заповед № 276/02.03.2006 г. на кмета на община Силистра, в частта, с която е одобрил проект "допълване/поправка на кад. урегулиран поземлен имот I 3936, 3937, 3938 в кв. 15а по плана на гр. Силистра, като: 1. поправя кадастралния план като заличава поземлен имот № 3937 по приложената скица. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Леонард Димитров Сапунджиев срещу решение 46/23.09.2008 г. по адм. д. № 202/2008 г. на Административен съд гр. Русе в частта, с която е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на заповед № 276/02.03.2006 г. на кмета на община Силистра в частта й за изменение на плана за регулация за урегулиран поземлен имот I 3936, 3937, 3938 в кв. 15а по плана на гр. Силистра, като урегулиран поземлен имот I 3936, 3937, 3938 се разделя на два нови урегулирани поземлени имоти: I 3938 и ХI 3936 по приложената скица и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 14113/2008 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част. Решението в частта му на прекратително определение може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. Решението в останалата му част не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5671 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Леонард Димитров Сапунджиев, от гр. Силистра, срещу решение № 46/23.09.2008 г. по адм. д. № 202/2008 г. на Административен съд гр. Русе. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за обявяване нищожността на заповед № 276/02.03.2006 г. на кмета на община Силистра, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, чл. 44, ал. 1, т. 12 ЗМСМА, протоколно решение на ЕС по "УТ" с протокол № 4/21.02.2006 г., чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и § 4, ал. 2, т. 2 ПЗРЗКИР е одобрил проект "допълване (поправка на кад. план и изменение на плана за регулация за урегулиран поземлен имот I 3936, 3937, 3938 в кв. 15а по плана на гр. Силистра, като : 1. поправя кадастралния план като заличава поземлен имот № 3937 по приложената скица и 2. урегулиран поземлен имотI 3936, 3937, 3938 се разделя на два нови урегулирани поземлени имоти: I 3938 и ХI 3936 по приложената скица. " С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата за обявяване нищожността на обжалваната заповед. Развил е доводи, че липсата на съставен констативен акт за установяване на кадастрална грешка не обуславя нищожност, както и че са налице данни, че са налице условията за издаване на заповед за поправка на кадастралния план поради грешка в същия. По отношение одобреното с оспорената заповед изменение на плана за регулация, съдът е приел, че е налице соченото в заповедта основание за изменение на ПУП - чл. 134, ал. 2, т. 2 - когато кадастралният план съдържа грешки, които налагат изменение на ПУП. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон, макар и не по поддържаните в касационната жалба съображения: В случая в оспорената заповед административният орган е посочил като правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 , чл. 129, ал. 2 ЗУТ и § 4 ПЗРЗКИР. Посочените разпоредби на ЗУТ не касаят допълване или поправка на кадастрален план, а уреждат материалноправните предпоставки на изменение на подробни устройствени планове и правомощието на органа, в случая- кметът на община за това. Разпоредбата на § 4 ПЗРЗКИР пък сочи само процедура, но не и материалноправна норма, визираща релеванти за промяна на кадастралния план юридически факти, при чието проявление може да се предизвика правната последица-промяна на плана. Поради това оспорения административен акт в частта му досежно предприетата промяна на кадастралния план в конкретния казус е лишен изцяло от законова опора. Допуснатият порок сочи на висока степен и тежест на недействителност на административния акт в хипотезата на материална такава и е нищожен. Като е приел, че оспорения пред него в частта за поправка на кадастралния план административен акт е валиден, първостепенният съд неправилно е приложил материалния закон. Поради противоречието му с него обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви нищожността на оспорената заповед в тази й част. По отношение изменението на регулационния план: Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ решенията и заповедите за одобряване на устройствени планове по този закон влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. Такова решение е окончателно по изричната воля на законодателя. Поради това следва да бъде направен извод за необжалваемост на първоинстанционното решение и за недопустимост на касационната жалба в тази й част. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1