Решение № 16979 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2013 г.

Решение № 16979 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Златина Бояджиева, срещу решение № 1583/04.07.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 822/2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, износната митническа декларация, представена по линия на международното сътрудничество, въз основа на Спогодба между правителствата на Република България и Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, има подпис и печат на турските митнически власти и се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена. Извлечението от счетоводна сметка 302 на жалбоподателя не доказва действително платената цена за стоките, а извлечението от сметка 404 показва, че не са осчетоводени извършени плащания към доставчика. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "САДАТ" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 372/21.02.2012 г. на началника на Митница Пловдив, както и да се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "САДАТ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василев по съображения, изложени в писмена молба от 11.11.2013 г. и заявява претенция за присъждане на разноски. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 372/21.02.2012 г. на началника на Митница Пловдив, с което е определена митническа стойност на стоката под № 1 по ЕАД № 10ВG003000Н0131291/27.08.2010 г., поставена под режим допускане за свободно обращение с крайно потребление на стока - анионактивни повърхностно активни органични вещества тексапон № 70 19820 кг и комперланд код 2000 кг. в размер на 47783.24 лв. вместо декларираните 18200.25 лв. На основание чл. 32, § 1, б. "д" "i" от Митническия кодекс /МК/ при определяне на митническата стойност по чл. 29 от същия са прибавени и транспортните разходи в размер на 1470.75 лв. Определено е задължение на "САДАТ" ООД за ДДС в размер на 9556.65 лв., от които допълнително дължими 5916.60 лв. със законната лихва от датата на поставяне на стоките под митнически режим - 27.08.2010 г. В мотивите на решението е посочено, че от страна на турската митническа администрация са представени копие на фактурата и износна ЕАД, в които е вписана по-висока цена на стоката и условие на доставката EXW Гезбе. Митническият орган е приел, че това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по смисъла на чл. 29 от МК. Пловдивският административен съд е отменил оспореното решение, като е приел следното: По делото липсват твърдения, съответно доказателства, за извършено плащане от страна на получателя на стоката в полза на доставчика на по-високата цена. Такива твърдения не се съдържат и в писмото, изпратено от турската митническа администрация. По делото са представени декларации и квитанция, изходящи от турското дружество, от които се установява плащане на цената на стоката, посочена във фактурата, представена пред българските митнически власти при осъществяването на вноса. С писмото на турската митническа администрация не се удостоверяват каквито и да било факти и обстоятелства, установени при извършена проверка, и то няма характер на официален документ. С него само се представят фактура и ЕАД за износ. Неправилно са прибавени транспортните разходи, доколкото според договора и фактурата, представена от "Садат" ООД, условието на доставката е СРТ Пловдив. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че чрез фактурата, представена от "Садат" ООД, и квитанцията за потвърдено плащане от доставчика се установява платената реално цена на стоката, която е и митническата стойност, определена по реда на § 29 от МК. По делото е представена декларация с дата 07.03.2012 г. от Ердем Дура, представляващ турското дружество - доставчик "Джогнис Кимя Санайи Ве Тиджарет" А. Ш., съгласно която се потвърждават условията на сключените с българското дружество "Садат" ООД договори от 14.01.2010 г. и от 18.06.2010 г., а според тях условието на доставката е СРТ, което съответства на посоченото във фактурата - СРТ - Пловдив /превоз, платен до Пловдив/. Представена е и декларация, според която стойността на фактура № 609516 от 25.08.2010 г. е 9305.64 евро при единична цена за тексапон 70 402 евро на тон, а за комперлан - 669 евро на тон. С декларацията се потвърждава заплащането именно на тази цена и издаването на квитанция, потвърждаваща това плащане. Налице са две ЕАД - за оформянето на износа и за оформянето на вноса, в които е посочена различна стойност на стоката. Неоснователно се твърди от касатора, че ЕАД, изготвена при оформянето на износа от Р. Турция, има качеството на официален документ. Както правилно е приел първоинстанционния съд, от значение за правилното решаване на спора е това коя цена е платената или подлежащата на плащане. При изрично писмено потвърждаване на цената и условията на доставката от страна на доставчика, законосъобразен е изводът на съда, че това е цената, посочена във фактурата, представена от жалбоподателя. От данните по сметка 404 се установява счетоводно отразяване на вземането на доставчика в същия размер. Липсват доказателства за това, че е платена по-високата цена или че счетоводно турското дружество е отразило вземане от българското дружество в по-голям размер. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация за касационното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, не следва да се присъждат, тъй като същият не е представляван от процесуален представител. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение