Решение № 4826 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13938/2013 г.

Решение № 4826 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13938/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Руел 2000" ООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 3892 от 11.06.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 7672/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 9600-0210/26.06.2012 г., издадено от Началника на Митница Столична, с което е определен нов тарифен номер на стока № 2 по ЕАД № 12BG005807Н00052020/22.05.2012 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че с влезли в сила съдебни решения е разрешен спорът относно тарифното класиране на продукта "Калции 600 мg с витамин Д" в позиция " 28.36.50.00.00 - Калциев карбонат". Намира, че мотивите на посочените съдебни актове имат обвързваща сила между страните по делото и същата е следвало да бъде зачетена от митническите органи. Счита, че след като това не е сторено, то по аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК атакуваното решение на началника на Митница Столична е нищожно. Навежда довода, че характеристиките на процесния продукт не дават основание да се приеме, че той следва да се класира в Раздел IV, Глава 21 от Комбинираната номенклатура, нито за него може да бъде определен съответстващ тарифен номер. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него отмени оспореното решение на митническия орган, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. С молба от 7.03.2014 г. касаторът е релевирал искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси: 1. към коя от тарифните позиции на Комбинираната номенклатура следва да се класира продукта "Калциев карбонат за медицински цели" и 2. валиден ли е Регламент на ЕС № 380/30.04.2010 г. за тарифно класиране на продукта "Калциев карбонат за медицински цели". Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Столична, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. оспорва нейната основателност. С писмено становище излага съображенията, поради които счита, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на искането за отправяне на преюдициално запитване и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Решение № 9600-0210/26.06.2012 г., издадено от Началника на Митница Столична, с което след осъществен последващ контрол по реда на чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митнически Кодекс на Общността, е определен нов код по ТARIC за внесена стока № 2 с ЕАД № 12BG005807Н00052020/22.05.2012 г., а именно - 2106909260, вместо декларирания - 2836500000. Внесената стока е калциев карбонат за медицински цели с търговско име "Калций 600 mg с витамин Д" и страна на произход - САЩ. При вноса е представена Обвързваща тарифна информация (ОТИ) № 2009/000109/4.02.2008 г., според която стоката е хранителна добавка под формата на таблетки, съдържащи 600 mg калций - като калциев карбонат, витамин Д - като холекарциферол и помощни вещества (стеаринова киселина, минерално масло, целулоза, хидроксипропилметил целулоза, нишесте, акация и др.), и следва да се класира в митническа номенклатура с номер 283650 с оглед Общите правила 2б и 3б за тълкуване на Комбинираната номенклатура. След отправяне на запитване до отдел "Тарифна политика" на Митница Столична от митническия орган, в отговор е получена служебна бележка от 1.02.2012 г. с пояснение, че съгласно чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с Регламента, може да бъде използвана в срок от три месеца, на осн. чл. 12, § 6 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Посочено е, че процесната стока следва да се класира с код по КН 21069092. В резултат на това, с оспореното решение е определен нов тарифен номер, а в следствие на изменението е установено задължение за мито в размер на 2 839.64 лв. и за ДДС в размер на 5 004.87 лв. По делото е проведена съдебно-фармацевтична експертиза, чието заключение е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Съгласно констатациите на експерта, продуктът Калций 600 mg с витамин Д не може да се счита за хранителен продукт, тъй като е неорганично химично съединение - минерална добавка към храната, което се определя от основната биологична субстанция (калциев карбонат). За да обоснове извода си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ на приложимата към установените факти и обстоятелства правна уредба, въз основа на който е достигнал до заключението, че промяната в тарифния номер е законосъобразна като съответстваща на Регламент № 380/2010 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са установени релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които са формирани логически кореспондиращи и обосновани фактически и правни изводи. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съобразно чл. 629, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът следва винаги да отправи преюдициално запитване, когато се поставя въпрос за валидността на акт по чл. 628 ГПК. Съмнение относно валидността на даден регламент може да има единствено при обективиране на твърдение за противоречието му с акт от по-висок ранг, т.е. с акт на първичното право. Сама по себе си колизията между два акта от еднакъв ранг не обосновава необходимост от отправяне на преюдициално запитване, нито съмнение относно валидността им. В този аспект националният съд не е длъжен да сезира СЕС винаги, когато се постави въпрос за валидността на общностен акт, а само тогава, когато вътрешното му убеждение създава у него съмнение за невалидност на акта. В случая се поддържа, че регламентът е невалиден поради опорочена процедура по приемането му, но на практика се оспорва неговата незаконосъобразност. Този въпрос обаче не може да се разреши по пътя на преюдициалното запитване, защото обратното би означавало да се заобиколи разпоредбата на чл. 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз (чл. 230 от ДЕО), съгласно § 4 от който, всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решенията, адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение. Доколкото СЕС осъществява контрол относно законосъобразността на законодателните актове, а приложното поле на Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. безспорно засяга правата и интересите на дружеството - вносител и настоящ касатор, то същият е могъл в съответствие с нормата на чл. 263, ал. 6 ДФЕС да предяви иск в рамките на регламентирания двумесечен срок. По делото няма данни това да е сторено и тъй като след изтичането му евентуална жалба би била недопустима, то за страната е преклудирано и възражението за невалидност на общностен акт, чиято отмяна тя е можела да иска в срока по чл. 263, ал. 6 от ДФЕС. В този смисъл е и Решението по дело С-188/92 Textilwerke Deggendorf, в което СЕО сочи, че ако даден субект на правото е можел да атакува пряко въпросния общностен акт в производството за отмяната му по реда на чл. 230 ДЕО, но не го е направил, той не може да го атакува косвено посредством производството за постановяване на преюдициално заключение относно валидността на акта. Това е така, защото отправянето на преюдициално запитване не е обвързано със срок, а страната не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие. Изложеното мотивира извода на настоящия състав, че решаването на правния спор не налага отправянето на запитване до Съда на Европейския съюз предвид ясния и безусловен характер на приложимите за случая разпоредби на производен източник на правото на Европейския съюз. Поради това искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Настоящата инстанция не споделя доводите на касатора, обосноваващи тезата му, че оспореното решение на митническия орган е нищожно поради наличието на влезли в сила съдебни решения по оспорване на митнически актове по извършен внос на същата стока. Тя не се подкрепя от приетото от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд Тълкувателно решение - № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г., с което е прието, че разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. При наличието на субективен идентитет по други влезли в сила решения, но липса на обективен такъв относно оспорените административни актове, не би могло да се приеме, че актовете и действията на митническите орани в друго административно производство са в противоречие с тези решения по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. Извод за това не следва и от посочената от касатора норма на чл. 236, ал. 2 от ГПК, с която не се придава сила на пресъдено нещо на мотивите към съдебното решение, а само се регламентира необходимостта от такива и тяхното съдържание. Тъй като по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК съдът преценява съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му, то мотивите на цитираните решения не биха могли да бъдат основани на разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 380/2010 г., тъй като всички те се отнасят до внос, осъществен преди датата на влизането на общностния акт в сила. Неоснователно е и оплакването на касатора относно незаконосъобразността на извършеното ново тарифиране на стоката от митническия орган. Както правилно е приел първоинстанционният съд, спорът по делото се концентрира върху въпроса как следва да се класира продуктът Калциев карбонат за медицински цели с търговско наименование "Калций 600 mg с витамин Д", а разрешаването му е обусловено от преценката доколко е приложим Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. за тарифно класиране на процесния продукт.: Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г., при внос на стоки в Общността се прилага Комбинираната номенклатура, заедно с размерите на митата и другите съответни такси, и тарифните размери, включени в TARIC или в други споразумения на Общността, които представляват Общата митническа тарифа. Разпоредбата на чл. 12, § 5 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 сочи, че обвързващата информация престава да е валидна, когато бъде приет нов регламент и информацията вече не съответства на разпоредбите му. Такъв нов регламент е приетият от Комисията на 30.04.2010 г. Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура, който е публикуван в Официален вестник на ЕС и е влязъл в сила към момента на вноса. С оглед принципите на непосредствена приложимост, примат и директен ефект на източниците на правото на ЕС, неговите разпоредби са пряко приложими и изключват валидността на ОТИ. Този извод следва от факта, че към момента на вноса тримесечният срок, в който според чл. 2 от Регламента може да продължи да се ползва издадена от митническите органи на държавите-членки тарифна информация, е изтекъл, поради което правилни са изводите на съда, че релевантно е тарифното класиране на продукта според приложението. В тази връзка относимо е и решението на СЕС по съединени дела № С-288/09 и № С-289/09, в т. 3, изр. второ от диспозитива на което е постановено, че ОТИ, която вече не е в съответствие с КН поради влизането в сила на Регламент № 1549/2006, престава да бъде валидна след датата на влизането му в сила. Следва да се приеме, че тази постановка важи и за всеки друг регламент, с приемането на който възниква несъответствие на ОТИ с Комбинираната номенклатура, като в т. 4 от същото решение СЕС подчертава, че чл. 12, § 6 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че когато съгласно чл. 12 от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 254/2000, е приет регламент за изменение на КН и той не предвижда срок, през който титулярът на обвързваща тарифна информация, която е престанала да бъде валидна, все пак може да продължи да я използва, титулярът вече няма право да използва тази обвързваща тарифна информация. В случая, изводът на първоинстанционния съд, че предметът на вноса следва да бъде класиран като хранителен продукт от позиция 2106 е обоснован от неговият основен химически състав. Той включва калциев карбонат и витамин Д, а другите вещества са в количества, по-малки от 1,0 тегловен % Върху етикета е указана препоръчителна дневна доза една таблетка на ден, която не е значително по-висока от препоръчителната дневна норма за поддържане на организма в добро здраве. Както правилно е посочил съдът, тъй като в продукта се съдържат вещества, които не са включени в забележка 1 към глава 28, то същият би следвало да бъде изключен от нея. Той не удовлетворява и изискването на допълнителна забележка 1 към глава 30, поради което не би могъл да бъде класиран в позиция 3004, а предвид характеристиките му следва да се класира като хранителен продукт от позиция 2106. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на административния съд, обосноваващи изводът му, че използваният за профилактика продукт следва да се класира в код по КН 21069092 - препарати, несъдържащи млечни мазнини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла или нишесте или съдържащи тегловно по-малко от 1,5% млечни мазнини, по-малко от 5% захароза или изоглюкоза, по-малко от 5% глюкоза или скорбяла или нишесте. Той е формиран след съпоставка между тарифните кодове 2836500000 (деклариран от вносителя) и 2106909260 (определен от митническия орган), при която са взети предвид и критериите за класиране на стоките по позициите от КН. В този аспект съдът правилно се е позовал на решенията на СЕС по дела № C-400/05 и № С-486/06 и именно с оглед обективните характеристики и качества на продукта е обосновал заключението, че извършеното от митническия орган ново тарифно класиране е законосъобразно. Като е достигнал до него и е отхвърлил жалбата, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение,