Решение № 15283 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9776/2018 г.

ВАСIII отделение10.12.2018 г.докладчик т Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 76/2018 г. по описа на Административен съд – С.. ОСЪЖДА Държавна комисия по стоковите борси и тържища да заплати на ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ" с ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляващи разноски по адм. дело № 9776/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15283 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9776/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия по стоковите борси и тържища, подадена чрез ст. юрк. Х. Атанасова, срещу решение № 267 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 76/2018 г. по описа на Административен съд – С., с което Държавната комисия е осъдена да заплати на ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ" обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 683/2017 г. по описа на Районен съд - С. и КАНД № 47/2018 г. по описа на Административен съд - С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 350 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска неговата отмяна. Ответната страна по касационната жалба – ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ", представляван от адв. Е. Радева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ" да бъде осъдена Държавна комисия по стоковите борси и тържища да му заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и представителство по АНД 683/2017 г. на РС – С. и КАНД № 47/2018 г. на АС – С. във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 04770/18.09.2017 г., издадено от председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища – В. И., с което на ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ" е било наложено наказание – имуществена санкция на основание чл. 65, ал. 2 от ЗСБТ във вр. с чл. 3 б от ЗДБТ в размер на 500 лв. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата от 600 лева, считано от 12.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 267/28.06.2018 г. е уважил изяло предявения иск, осъждайки Държавна комисия по стоковите борси и тържища, да заплати на ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ" обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платени адвокатски хонорари по АНД № 683/2017 г. по описа на Районен съд - С. и КАНД № 47/2018 г. по описа на Административен съд - С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 350 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 16 от 10.01.2018 г. по АНД № 683/2017 г. по описа на РС – С., по жалба на ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ" е отменено като незаконосъобразно НП № 04770/18.09.2017 г. на председателя на Държавна комисия по стоковите борси и тържища. В производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД № 683/2017 г. на РС - С., ищецът е бил представляван от процесуален представител адв. Радева. Съгласно приложен договор за правна защита и съдействие серия СМ № 0000004242 от 27.11.2017 г., е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева за производството пред районния съд. Впоследствие решението на районния съд е било обжалвано пред АС – С. и е образувано КАНД № 47/2018 г., като в касационното производство ищецът е представляван отново от адв. Радева, за което е заплатено възнаграждение от 300 лева по договор за правна защита и съдействие СМ № 0000024901 от 06.03.2018 г. С окончателно решение № 137/27.03.2018 г. по КАНД № 47/2018 г. по описа на АС – С. е оставено в сила решение № 16 от 10.01.2018 г. по АНД № 683/2017 г. по описа на РС – С.. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това. Съдът е приел, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред НП № 04770/18.09.2017 г., издадено от председателя на Държавна комисия по стоковите борси и тържища по повод изпълнение на административна дейност, като на основание т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, съдът е приел, че издаването на Наказателно постановление № 04770/18.09.2017 г. от председателя на ДКСБТ представлява упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Съдът е приел, че е налице и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда, като за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление, лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответните възнаграждения в общ размер от 600 лева. Съдът е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В заключение съдът е извел извод, че наказателните постановления се издават при осъществяване на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон, като при отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Съдът е приел, че е налице и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разходи, общо в размер на 600 лева за адвокатски възнаграждения, тъй като е счел, че същият не би заплатил адвокатските възнаграждения, ако не е било издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. В заключение съдът е приел, че адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на делата, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи в резултат на което правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция като същият не е допуснал и нарушения на материалния закон при постановяване на решението. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 137/27.03.2018 г. по КАНД № 47/2018 г. е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 04770/18.09.2017 г., издадено от председателя на Държавна комисия по стоковите борси и тържища, с което на основание чл. 65, ал. 2 от ЗСБТ на ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ" е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. По делото са представени доказателства за надлежно ангажиране на адвоката за осъществяване на действия по оказване на правна помощ и съдействие, както и за заплатените адвокатски възнаграждения. Правилен е изводът на съда, че наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство, като предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответните възнаграждения в общ размер на 600 лв., а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Въз основа на тези данни по делото, обоснован и верен е изводът на административния съд за наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилен е изводът на административния съд, че заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият съдебен състав приема, че касационният ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца, вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Доводът в касационната жалба, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението с оглед характера на наказателното постановление като акт, чийто контрол за законосъобразност се провежда по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление е прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отменяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". Съгласно разпоредбите на чл. 124 - 130 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения на съответните общи събрания на колегиите на ВКС се постановяват при наличие на неправилна и противоречива практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона и, веднъж приети, са задължителни за съдилищата и държавните органи. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на ЕТ "БЕРТИ-90-А. ЕЛЕНСКИ" като ответна страна по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 15), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба на Държавна комисия по стоковите борси и тържища. Водем от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1