Решение № 491 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 534/2009 г.

Решение № 491 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 534/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Д. Б. Д. срещу решение № 108 от 23.07.2009 г. вр. на Бургаския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието. Иска се наложената пробационна мярка "безвъзмезден труд" в полза на обществото да бъде заменена с мярката поправителен труд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 15/14.05.2009 г. по нохд № 112/09 г. Сливенският окръжен съд признал подсъдимата Д. за виновна в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и я осъдил на пробация с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за по една година и шест месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години, по 300 часа годишно. Наложено е и наказание глоба в размер на 2000 лева. С атакуваното решение Бургаският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбата е основателна. Бургаският апелативен съд неправилно е приел липса на основание за замяна на пробационната мярка "безвъзмезден труд в полза на обществото" с "поправителен труд", тъй като към момента на постановяване на присъдата подсъдимата е била безработна. Въззивната инстанция има правомощия да събира нови доказателства, включително такива, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието по вид и размер и е длъжна да ги съобрази при решаване на въпроса за неговата справедливост. В мотивите си Бургаският апелативен съд е изложил съображения за отказа си да замени пробационната мярка "безвъзмезден труд в полза на обществото", които не могат да бъдат споделени. Видно от съдържанието на представения договор, той е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, т.е за неопределено време, съдържа всички необходими реквизити и е регистриран в РУСО гр. С. Следователно изводът на съда, че договорът е сключен проформа и няма гаранция, че подсъдимата ще продължи да работи е изцяло в сферата на предположенията. Не са съобразени и разпоредбите на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от НК, уреждащи случаите, в които осъденият остане без работа или напусне местоработата си по време на изпълнение на пробационната мярка поправителен труд, явяващи се и гаранция срещу съзряната от Бургаския апелативен съд злоупотреба. Наказанието пробация е съвкупност от мерки за контрол и въздействие, които се налагат заедно или поотделно и за реализиране на целите по чл. 36 от НК съдът следва да определи тези, които са най-подходящи за конкретния деец. Върховният касационен съд намира, че по отношение на подс. Д. по-подходяща от безвъзмездния труд се явява пробационната мярка поправителен труд за срок от пет месеца, при 10 % удръжки от трудовото й възнаграждение. Чрез тази пробационна мярка няма да се създава допълнително физическо и психическо натоварване на Д., което може да доведе до влошаване на диагностицираното хронично заболяване. Върховният касационен съд констатира също така, че при постановяване на решението Бургаският апелативен съд не е съобразил законодателната промяна на чл. 42б ал. 1 от НК, в сила от 1.06.2009 г. и не е определил периодичността на явяване на подсъдимата при изпълнение на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес". Затова прие, че сам следва да определи периода в рамките на минимума от два пъти седмично. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение