Решение № 14867 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2014 г.

Решение № 14867 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Манол Божилов Стойчев, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Цветанка Михайлова, против Решение № 3967/13.06.2014 г. по адм. дело № 5299/2012 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на СГКК-гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Българска академия на науките /БАН/, чрез пълномощника й - юрисконсулт Пеева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: Марияна Божилова Стойчева, Стоянка Божилова Пасарелска, Георги Божилов Стойчев, Борислав Велинов Цветанов и Йоанна Велинова Джоргова, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил мълчалив отказ на началника на СГКК-София по заявление на БАН вх. № 99-11333/12.03.2012 г. за изменение на КККР на р-н "Младост", гр. София относно поземлен имот с идентификатор 68134.4083.28 и вписване на БАН като негов собственик и за издаване на скица на този имот, като незаконосъобразен и е задължил органа да се произнесе по това заявление, съгласно мотивите към решението, в 14-дневен срок. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че органа е следвало да се произнесе изрично по заявлението на БАН за изменение на КККР на р-н "Младост, гр. София и за издаване на скица за ПИ 68134.4083.28, като се произнесе положително, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 53 и чл. 54 от ЗКИР за исканото изменение, в хипотезата на непълноти и грешки. Съдът е анализирал доказателствата към делото, при което е установил, че по отношение на записаните в регистъра собственици на процесния имот- наследници на Божил Стойчев Цветанов, е налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 11428/2004 г. на СРС, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1034/2006 г. на СГС, влязло в сила на 1.02.2012 г., с което искът им за собственост по чл. 108 от ЗС, срещу БАН, по отношение на този имот е отхвърлен. С мотивите на съда към същото решение е прието, че собственик на имота е БАН, на основание чл. 10, ал. 2, изр. 1 от ЗБАН, както и на основание чл. 101 от ЗС, чрез отчуждаване, респ. на основание чл. 10б, ал. 5, пр. 1 вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ, който владее имота като собственик. Това решение на съда е задължително за органа, който е следвало да го зачете и въз основа на него да уважи искането на БАН за изменение на КККР и за издаване на скица за имота, а не да мълчи. За да уважи жалбата на БАН съдът се е позовал и на заключението на приетата СТЕ, относно наличието на идентичност между имота - предмет на цитираните по-горе съдебни решения с ПИ 68134.4083.28 - предмет на изменението. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че оспорения мълчалив отказ на началника на СГКК-София по заявлението на БАН от 12.03.2012 г. е незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /в ред. преди изм. с Д. в. бр. 49/2014 г./. Разпоредбата визира правомощие на началника на СГКК-София, на основание делегация по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, да измени одобрените КККР на р-н "Младост", гр. София, когато съдържат непълноти или грешки. В случая е поискано изменение на КР, в частта му относно записания собственик на ПИ 68134.4083.28, който според заявителя не е такъв собственик, видно от влезлите в сила съдебни решения на СРС и СГС по гр. дело № 11428/2004 г. и в. гр. д. № 1034/2006 г., като е поискано заличаването му и вписване на действителния собственик-БАН. От представените по делото копия на тези съдебни решения, съдът правилно е установил, че същите са задължителни за органа и за всички съдилища в РБ, на основание чл. 297 от ГПК. С тях със сила на присъдено нещо са отречени права на собственост на записания в регистъра собственик на процесния имот-наследници на Божил Стойчев Цветанов. От мотивите на съда към тези решения се установява, че правото на собственост на ищците е отречено, поради това, че е придобито от БАН, на основание закона- чл. 10, ал. 2, изр. 1 от Закона за Българската академия на науките. От заключението на приетата СТЕ и приетите към делото писмени доказателства, представени от БАН, е установено, че процесния имот е част от комплекса на БАН-8-ми километър в гр. София, който е обособен още в края на 50-те години и предоставен от държавата за нужди на БАН. По конкретно вещото лице заключава, че по-голяма част от имота попада в площа от 37.8 дка, които с протокол за замяна от 10.04.1959 г./стр. 191-192 се предоставят в собственост на БАН от ИХМ при ХМС, а останалата част от имота попада в терена от 154 дка, отчуждени от ТКЗС за нужди на БАН - за Атомна научно-експериментална база и физически институт, извършено с разпореждане на МС № 1837/9.11.1959 г. /стр. 119/. На комбинираната скица на в. л. към заключението му, процесния имот е оцветен в червено, като по-голямата част от него попада в площа от 37.8 дка, по посочената замяна, оцветена в зелено и много малка част в площа от 154 дка, отчуждена от ТКЗС-Горубляне за нужди на БАН, оцветена в оранжево. При тези данни, независимо от представените съдебни решения, чиито мотиви нямат СПН, а само установително действие, са налице други категорични писмени доказателства, които легитимират ответника БАН, като собственик на процесния имот. Предвид установената от вещото лице идентичност на заявения от БАН имот с имота по съдебните решения и стари имоти с пл. № 3577 и № 5921, правилно е прието, че ответника БАН е доказал собствеността си върху ПИ № 68134.4083.28, поради което искането му за изменение на КР в частта относно този имот, е основателно и е следвало да бъде уважено. Правилни са и другите изводи на съда, че при установена собственост искането за издаване на скица за този имот е също основателно. При установената основателност на исканията, мълчаливият отказ на началника на СГКК-София, се явява незаконосъобразен и правилно е отменен, а преписката е върната на органа за ново произнасяне в 14 дневен срок. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат основателно е искането на ответника-БАН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за защитата му пред касационната инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на това възнаграждение възлиза на 600 лева, които следва да се заплатят от касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение