Решение № 7163 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по две касационни жалби на Итем инженеринг АД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Койкова и на Холдинг Български държавни железници ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Младенов, срещу решение 212 от 30.12.2022г., постановено по адм. дело 174/2022г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Холдинг Български държавни железници ЕАД срещу заповед ДК 02 КН 1 от 05.03.2021г., издадена от началника на Районна дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Кюстендил, с която на основание чл. 225 ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на почивна станция на БДЖ Паничище, находящ се в УПИ ІV, кв. 12 по плана на [населено място], община Сапарева баня, извършен от "Итем Инженеринг" АД по силата на договор с възложителя и собственик "Холдинг Български държавни железници" ЕАД. С решението Холдинг Български държавни железници ЕАД е осъден да заплати разноските по делото. В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Навеждат се съображения за неправилност на извода на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като посочват такива, а именно, че не е в достатъчна степен индивидуализиран обекта на премахване по оспорената заповед, тъй като посочват, че необосновано е прието, че и тръбната инсталация за захранване с прилоден газ е включена като част от него. Твърдят и че съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора и необосновано в тази връзка е стигнал до извод за наличието на строеж от първа категория, като навеждат съображения, че липсва преценка за това дали не се касае за преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, което води и до различен компетентен по премахването на обекта орган. Навеждат се съображения и че не са били налице основанията по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ, тъй като не е установено наредебният за премахване обект да противоречи на предвижданията на действащия ПУП. В касационните жалби се иска да бъде отменено оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. И двамата касационни жалбоподатели претендират разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на РДНСК Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Миладинова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АС гр. Кюстендил е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, тъй като е достигнал до извод, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ от първа категория по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. г ЗУТ и чл. 2 ал. 4 т. 1 б д от Наредбата 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строеж. Приел е че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и тя съдържа всички реквизити и посочени фактически и правни основания за издаването й съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. Изложени са подробни мотиви, въз основа на приетата по делото СТЕ, защо нареденият за премахване обект, разгледан в неговата цялост като система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на почивна станция на БЖД Паничище не представлява преместваем обект по § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, а е строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Достигнал е до извод, че като строеж за нареденият за премахване обект е следвало да има надлежно издадени строителни книжа, каквито няма, съответно е приел наличието на основанието по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ за премахването, както и това по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ, поради това, че същият като непредвиден в действащия ПУП е и в противоречие с него. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспореното в настоящото производство решение е постановено във връзка със съдебно решение 4458 от 11.05.2022г. по адм.д. 219/2022г. по описа на ВАС, с което е отменено решение 239 от 12.11.2021г. по адм. дело 98/2021г. на АС Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което е постановено решението, предмет на настоящото производство. Неоснователно е възражението на двамата касатори, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Напротив при постановяването на решението съдът е съобразил задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона, допуснал е назначаването на СТЕ, като е изяснил всички спорни и релевантни за случая факти и обстоятелства, като в решението подробно е обсъдил възраженията на страните. Правилен и съответен на събраните по делото доказателства е извода на съда, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, като в съответствие с дадените указания е разгледал същия като единно цяло, а именно като система от бутилки и тръбна инсталация. Правилен е и извода на съда, че нареденият за премахване обект представлява строеж от първа категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 1 б г, а именно такъв, криещ опасност от взрив във връзка с конкретизацията по чл. 2 ал. 4 т. 1 б. д от Наредба 1 от 30.07.2003г., тъй като от СТЕ безспорно се установява, че обектът представлява система от бутилки и тръбна инсталация със съответни газови съоръжения газоизмервателна и регулираща станция, газопровод свързващ батерията /системата/ от бутилки с газоразпределителната и регулиращата станция, газопровод от газоразпределителната до газорегулираща станция, в която се намалява налягането до работното налягане на горелките, газопровод от газорегулиращата станция до горелките и газови горелки на котлите. Фактът, че системата от бутилки в случая е мобилна не обосновава извод за наличието на преместваем обект. Това е така, тъй като и съгласно законово предвидената номенклатура на строежите от първа категория е предвидено, че такъв е системата от бутилки ведно с тръбната инсталация. В случая и в констативния акт и в заповедта обектът е описан в съобразно законово регламентираното за такъв тип строежи, а именно, че те представляват единно цяло като строежи от първа категория. В тази връзка е съответен на събраните доказателства извода на съда, че обектът не представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Предвид обоснования извод на съда, че нареденият за премахване обект е строеж от първа категория е правилен и извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Правилен е и извода на съда, че по отношение на нареденият за премахване обект, тъй като представлява строеж, е следвало да бъдат издадени строителни книжа. Безспорно установено е, че същият е изграден без такива и съответно е незаконен по смисъла на чл.225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. От доказателствата е установено, че строежът не е предвиден в действащия ПУП, съответно е изграден и в несъответствие с него, т.е. налице е и основанието по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ. В тази връзка е правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е законосъобразна и са налице предпоставките по посочените в нея правни основания за премахване на незаконния строеж. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни исканията на двамата касатори за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в тази връзка като основателно следва да бъде уважено съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение