Решение № 10268 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2023 г.

Производството е по реда на чл.58 от Изборния кодекс /ИК/ вр. с чл.88 ал., пр.3 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба на Местна коалиция Продължаваме промяната - Демократична България /Спаси София/, чрез процесуалния представител адвокат Копаранов срещу решение 2735-МИ от 20.10.2023г. на Централната избирателна комисия. С него е оставена без разглеждане жалбата на коалицията срещу решение 735-МИ от 18.10.2023г. на ОИК Столична. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закони процесуалните правила, претендира отмяната му. Излага подробни доводи по същество на спора. Иска да бъде отменено решението и да се върне делото като преписка на Централната избирателна комисия за ново произнасяне при задължителни указания. Ответникът Централна избирателна комисия, не се представлява. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в жалбата, мотивите на обжалваното решение и данните по преписката, преценява следното: Така подадената жалба от Местна коалиция Продължаваме промяната - Демократична България /Спаси София/, чрез процесуалния представител адвокат Копаранов е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Предвид разпоредбата на чл.88, ал.1, изр. 3 от ИК обжалването на конкретния акт на ЦИК е пред Върховния административен съд. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред Централната избирателна комисия е постъпила жалба с вх. МИ-11-123 от 20.10.2023г. от коалицията срещу решение на Общинската избирателна комисия 735-МИ от 18.10.2023г., постановено в производство по сигнал за осъществяване на предизборна агитация на кандидата за кмет на район Средец В. Банчев, издигнат от местна коалиция ГЕРБ-СДС, чрез разпространение на агитационни материали, с които Банчев създавал внушение, че е подкрепен от Спаси София, посочвайки под името на издигналата го коалиция наименованието на Фондация Спаси София. Централната избирателна комисия с атакуваното решение е оставила без разглеждане жалбата на коалицията с мотив липса на пряк правен интерес от обжалване на решението на ОИК. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. На първо място следва да се отбележи, че се прилагат изричните норми на Изборния кодекс, поради което предвид разпоредбата на 107, ал.2 от АПК, че глава Предложения и сигнали не се прилага за предложенията и сигнали, за чието разглеждане и решаване, в настоящия случай е предвиден друг ред и не се прилага разпоредбата на чл.124 ал.2 от АПК. На второ място, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.26а от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия като такава за провеждане на всички видове избори, съгласно чл.46, ал.1 от ИК, се произнася като разглежда всички жалби срещу решения на районните и общинските избирателни комисии, както и на секционните избирателни комисии извън страната. Съгласно чл.88, ал.1 от ИК решенията на Общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Централната избирателна комисия, в конкретния случай, се произнася като по-горестоящ административен орган, а не като съдебна инстанция. За нея е налице задължение за произнасяне по възникнал административно-правен спор. В противен случай, ако се възприеме конкретния подход за оставяне без разглеждане на жалби в административни производства, независимо от начина на сезиране, то едно изцяло административно производство по сигнал за нарушения, каквато възможност е дадена изрично в чл. 87 ал.1 т.22 от ИК, както и в чл.57 ал.1 т.26 от ИК, се обезмисля. Предвид текста на чл.57, ал.1, т.28 от ИК се води публичен регистър за жалбите и сигналите, подадени до комисията и на решенията по тях. Задължение е на Централната избирателна комисия да се произнесе по жалбата, независимо от резултата на произнасяне, но тя не може да го оставя без разглеждане поради липса на правен интерес. Изборният кодекс е предвидил инстанционен контрол на решението на общинската избирателна комисия, независимо от крайния резултат и независимо от начина на сезиране на Общинската избирателна комисия и предмета на разглеждане. След като законодателят е приравнил решението на Общинската избирателна комисия на административен акт, същият е годен да бъде предмет и на съответния инстанционен контрол, осъществяван от Централната избирателна комисия. След като е предвидена възможност за подаване на сигнали по Изборния кодекс /ИК/, то следва да се изчерпи административната възможност за контрол по тях, така също и съдебна такава, предвид всички процесуални възможности по Изборния кодекс. В правомощията на Централната избирателна комисия липсва процесуална възможност за постановяване на решение за оставяне без разглеждане на жалба, когато участват страни, сезирали органите по Изборния кодекс за произнасяне по определено поставени въпроси. В настоящия случай жалбоподателят пред ЦИК не е друго лице, а това, което е дало началото на административното производство, за да му се отрече правния интерес от обжалване на решение, с което не се установява нарушение. Аргумент е и невъзможността за контрол по друг ред, когато става въпрос за подаване на сигнал, при установяване на липса на нарушение. Липсва конкретна норма, която да изключва този вид актове от обжалване по Изборния кодекс. Административните актове, каквото безспорно е решението на ОИК, подлежат на оспорване пред горестоящия административен орган, какъвто в случая се явява ЦИК. Съобразно рзпоредбата на чл.88, ал.1 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, когато са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; са подадени след срока по чл. 84; подателят няма интерес от обжалването; подателят писмено оттегли жалбата или протеста. Основанията са изчерпателно изброени и липсата на правен интерес не е сред тях. При възприемане на процесуалното поведение на Централната избирателна комисия в настоящия случай означава решението на Общинската избирателна комисия да остане единствено произнасяне, без административен или съдебен инстанционен контрол, което е в противоречие с общата клауза за обжалваемост. Следва да се отбележи, че по специалния ред на Изборния кодекс при подаване на сигнали всеки има правен интерес за защита правата на участващите в изборите като възможност да избират и да бъдат избирани. Централната избирателна комисия при всички случаи дължи произнасяне. Поради което решението, така както е обявено, следва да бъде отменено и преписката върната за произнасяне по съответния ред. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение на основание чл.88 ал.1 пр.3 вр. с ал.2 и чл.58 от Изборния кодекс