Решение № 1492 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2024 г.

Производство по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на Лидл България ЕООД Енд Ко КД, подадена чрез процесуални представители адв. Т. Тодоров и адв. В. Владимирова, срещу Решение 16818/15.09.2024 г., постановено по адм. дело 6129/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) ДОБ22-ТД26-27/8/28.03.2022 г., издаден от инспектор в отдел ОП Оборище на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, потвърден с Решение СФД22-РД28-201/08.06.2022 г. на директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, в частта му, с която допълнително са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 165 499,89 лева за 2021 г. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 12 810,15 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи, че съдебния състав не е взел предвид, че АУЗД е издаден при неправилно възприета фактическа обстановка. Твърди се, че в случая е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 с вх. СФИ20-ТД26-3533/13.11.2020 г. по описа на СО, в която е допусната техническа грешка, открита след срока за подаване на декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от СО (НОАМТЦУПСО) обстоятелство, препятстващо подаването на нова декларация. Твърди се, че съдът напълно е игнорирал кореспонденцията между дружеството и Столична община, с която се уведомява писмено за допуснатата грешка и се иска корекция на подадената декларация. Изложени са и съображения, че въпреки постъпило искане от страна на дружеството, последното не е било поканено в срока по чл. 103, ал. 1 ДОПК да отстрани несъответствията в декларацията си, като вместо това - при определяне на таксата общинските органи са определили размера на ТБО, без да вземат предвид данните в подадената декларация. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания АУЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 2 275,24 лв. за адвокатско възнаграждение и 1632 лева за държавна такса, съгласно представен списък на разноските и доказателства за плащането им. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът директорът на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ж. Пападопулу, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 12 810,15 лв., съгласно представен списък с разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на АУЗД - чл. 107, ал. 3 от ДОПК ДОБ22-ТД26-27/8/28.03.2022 г., издаден от инспектор в отдел ОП Оборище на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, потвърден с Решение СФД22-РД28-201/08.06.2022 г., издадено от директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, в частта му, с която допълнително са определени задължения за ТБО в размер на 165 499,89 лева за 2021 г. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка в хода на административното производство, в това число: 1. Инициативата на административния орган по приходите с Нареждане ДОБ22-ТД26-27/28.02.2022 г. за образуване на административно производство по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК за установяване на публични общински вземания на Лидл България ЕООД Енд Ко КД за ДНИ и ТБО за данъчен период 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. за недвижим имот, находящ се на бул. Васил Левски 152, с партиден номер 7216F63340; 2. Получената в отговор на писмо-искане с изх. ДОБ22-26-27/1/28.02.2022 г. до началник отдел Ревизии и събиране на вземания при СО информация, че за процесния период не е образувано и не е провеждано ревизионно производство на основание чл. 112 от ДОПК; 3. Извършената насрещна проверка за процесния имот, при която от Столичен инспекторат е предоставена информация за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за 2021 г. на дружеството, за лятното и зимното почистване на района, в който попада имотът, както и за фирмата, извършваща услугите по чистота, като са описани са представените документи; 4. Подадените от страна на дружеството 2 бр. декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за 2020 -2021 г. с вх. СФИ20-ТД26-3529/13.11.2020 г. и с вх. СФИ20-ТД26-3533/13.11.2020 г., в които е посочен един и същи имот с партиден номер 7202F78786, находящ се на бул. Черни връх 173-Ф174; 5. Подадената извън срока по чл. 104, ал. 1 от ДОПК нова декларация с вх. СФИ20-ТД26-3533/2/25.03.2021 г., с която е изразено желание за оттегляне на декларацията с вх. СФИ20-ТД26-3533/13.11.2020 г. поради допусната техническа грешка при изписването на партидния номер; 6. Основанията да приходните органи да приемат, че с оглед на събраните доказателства за имот с партиден номер 7216F63340 не е налице подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, поради което ТБО за този имот следва да се определи съгласно т. 3 от Решение 626 на СОС от 17.12.2020 г., а именно - 10 промила върху отчетната стойност на имота. Посочил е, че по делото е допуснато и изготвено заключение по съдебно техническа експертиза (СТЕ) (на л. 91 л. 128 от първоинстанционното дело) за изследване на обстоятелствата колко контейнера тип Бобър е ползвало дружеството през 2021 г. в процесния имот, намиращ се на бул. Васил Левски 152, колко от тези контейнери са били реално обслужвани чрез предоставяне на услугите по сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа или дружи съоръжения на битовите отпадъци през 2021 г., а също и в какъв размер би била дължимата от дружеството ТБО при съобразяване на подадена за имота декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО и при деклариран за ползване един контейнер тип Бобър Ю от 1100 л. с честота на сметосъбиране и извозване - един път седмично. Освен това е посочено, че по делото от страна на директора на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община са представени допълнителни писмени доказателства на л.17 и л. 76 - 77 от делото, а също и доказателства от трети неучастващи в процеса лица на л. 53 - 74 от делото. За да отхвърли жалбата на Лидл България ЕООД Енд Ко КД, АССГ е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт, АССГ приел за спорен въпроса дали дружеството е подало декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за 2021 г. и как е следвало да бъде определен размерът на ТБО за съответната 2021 г. Приел е, че доколкото дружеството е подало две декларации за един и същи имот, като едва с писмо от 25.03.2021 г. е подадена нова коригираща декларация с вх. СФИ20-ТД26-3533/1/25.03.2021 г., извън срока по чл. 23, ал. 1 от Наредбата и чл. 104, ал. 1 от ДОПК, то правилно органите по приходите са приели, че за 2021 г. не е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за процесния имот, поради което този метод на облагане не може да бъде приложен при определяне на ТБО на дружеството и задълженията правилно са определени съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата. За ирелевантно е прието обстоятелството, че за предходни и за следващи години тази такса е определяна съгласно подадените от дружеството декларации. След това съдът, въз основа на представените по делото доказателства, е приел, че услугите по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, са реално реализирани от страна на Столична община. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на решението съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Не се констатират и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които биха могли да нарушат правото на защита на касатора или да доведат до различен резултат по делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че АУЗД е издаден при неправилно възприета фактическа обстановка. В случая, правилно е прието за установено по делото, че на 13.11.2020 г. Лидл България ЕООД Енд Ко КД е подало 2 бр. декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за 2021 г. с вх. СФИ20-ТД26-3529/13.11.2020 г. и с вх. СФИ20-ТД26-3533/13.11.2020 г., в които е посочен един и същи имот с партиден номер 7202F78786, находящ се на бул. Черни връх 173-Ф174. На 25.03.2021 г. от дружеството е подадено писмо, с което изразява желание за оттегляне на декларацията с вх. СФИ20-ТД26-3533/13.11.2020 г., поради допусната техническа грешка при изписването на партидния номер и адреса на имота, като същевременно подава нова декларация с вх. СФИ20-ТД26-3533/2/25.03.2021 г., за имот с партиден номер 7216F63340, находящ се на бул. Васил Левски 152 за използване през 2021 г. на един бр. контейнер тип Бобър . Неоснователни са доводите в касационната жалба по отношение на бездействието на административния орган да установи несъответствия между съдържанието на подадената декларация и реалното фактическо положение. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ по своята правна същност представлява частен свидетелстващ документ. Тя има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явява компетентен съобразно чл. 4 от ЗМДТ, относно правно релевантните факти за облагането с данъка върху недвижимите имоти. Правомощията на компетентния служител, който приема данъчната декларация, се свеждат до оказване на съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и до посочване необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация, но той не може да указва на задълженото лице, какви факти и обстоятелства да декларира в нея. Съгласно чл.103, ал.2 от ДОПК, отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3. По делото е безспорно установено, че несъответствията в подадената декларация с вх. СФИ20-ТД26-3533/13.11.2020 г. не са отстранени с подаване на нова декларация в срока по чл. 104, ал.1 от ДОПК, т.е. след подаването на сгрешената декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, който както правилно е отбелязал първоинстанционния съд е нормативно уреден в чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО - от 1 октомври до 30 ноември на предходната година. Новата декларация е подадена на 25.03.2021 г. И тъй като разпоредбата на чл.104, ал.2 от ДОПК предвижда, че промени в подадена декларация се извършват с нова декларация, неоснователни са и доводите, че съдът е игнорирал кореспонденцията между дружеството и Столична община, която е ирелевантна. От значение, в случая е, че коригиращата декларация е подадена на 25.03.2021 г., а за да бъде приета и съобразена за периода 01.01.2021 г. 31.12.2021 г., на основание чл.103, ал.2 от ДОПК е следвало да се подаде в срок най-късно до 30.11.2020г. При липса на други касационни оплаквания и служебно извършена проверка за съответствието на решенето с материалния закон, настоящата инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд за реално предоставяне от страна на Столична община на услугите по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационна инстанция е основателна, но в редуциран размер, с оглед направено възражение за прекомерност и при съобразяване с тълкуването, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22. В случая делото не се отличава с фактическа или правна сложност, а процесуалната активност на представителя на ответника се изчерпва с участие в откритото съдебно заседание, с кратко изявление и претенция за разноски, поради което, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на Столична община, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения АУЗД и ответник по касационната жалба, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 275 лв., в какъвто размер е и претенцията за адвокатско възнаграждение на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,