Решение № 5587 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15087/2008 г.

Решение № 5587 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15087/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Камарата на архитектите в България против решение № 948 от 08.10.2008 г. постановено по адм. д. № 1089/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Симеон Маринов Цонков оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - София-град е обявил за нищожно решение, обективирано в протокол № 30/02.05.2007 г. на оперативното ръководство на Камарата на архитектите В България, представляващо редуциран състав на Управителния съвет, с което на Симеон Маринов Цонков е отказано придобиване на пълна проектантска правоспособност и вписване в регистъра на проектантите с пълна проектанска правоспособност и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на Симеон Цонков. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение е взето от оперативно ръководство, който орган не е оправомощен да издава актове от категорията на оспорения и при липса на законова възможност за делегиране на правомощия. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), регламентиращ компетентността на Управителния съвет да се произнесе по искане за вписване в регистрите, на чл. 21 от същия закон определящ състава на Управителния съвет, реда за свикване на заседание и вземане на решения и е направил извод, че оспореното решение е прието от некомпетентен орган - оперативно ръководство на Камарата на архитектите в България, а не от Управителния съвет и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно при липса на кворум. Направено е заключение, че след като законът не предвижда възможност компетентния орган - Управителния съвет да делегира правомощията си на друг орган, в това число и на регламентираното в устава оперативно ръководство, то оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно. Решението на административния съд съответства на материалния закон. Съгласно чл. 1 от ЗКАИИП този закон урежда условията и реда за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професиите "архитект" и "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, както и устройството и организацията на дейността на професионалните им организации. При положение, че нормативният акт изрично регламентира устройството на професионалните организации на архитектите и инженерите, общите събрания, приемайки уставите на организациите, не могат да създават правила в отклонение от неговите задължителни предписания. Законът изрично посочва случаите, които могат да бъдат уредени в уставите на професионалните организации в зависимост от волята на общото събрание. Органите на Камарата на архитектите са изброени в разпоредбата на чл. 15 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и те са: общо събрание, управителен съвет, контролен съвет и комисия по дисциплинарно производство. Изрично уредени са и правомощията на всеки от тях. Както законосъобразно е приел административният съд, приемането на решения за придобиване на проектантска правоспособност и вписване в регистъра на проектантите към Камарата на архитектите в България е възложено на Управителния съвет. Поради това предвиденият с устава на Камарата на архитектите в България оперативен орган, образуван на основата на членския състав на Управителния съвет, няма компетентност и не би могъл да приема решения вместо оправомощения със закона орган. За да са валидни, решенията на Управителния съвет трябва да се взети в законен състав и с необходимото мнозинство. Дори да се счете, че оспореното решение изхожда от Управителния съвет, чийто орган е оперативното ръководство, то не е прието в законен състав и с необходимото мнозинство и е нищожно, както се е произнесъл административния съд. Следователно постановеното от първоинстанционния съд решение е съответно на материалния закон. Съдът е изложил мотиви и относно унищожаемостта на акта. По този критерий съдът е приложил неправилно закона. С изменението на чл. 12 от ЗКАИИП (ДВ, бр. 79/06) ал. 3 е отменено и е отпаднало изискването при признаване на пълна проектантска правоспособност да не е налице обстоятелството лицето да е собственик (служител във фирма с предмет и строителство, предприемачество или търговия с недвижимо имущество. Съгласно чл. 9 от същия закон пълната проектантска правоспособност задължително води до членство в Камарата на архитектите, а в чл. 11, т. 7 от Устава на КАБ членовете не могат да съвместяват дейността си с тази на строител, предприемач или административен служител. Това ограничение на устава не води до противоречие със закона, тъй като това са допълнителни изисквания, които не са забранени от закона и следователно не му противоречат. Междувременно обаче с ДВ, бр. 28 от 14.04.2009 г. ЗКАИИП е изменен, като с § 19 от Преходните и заключителни разпоредби е постановено Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да приведат уставите си в съответствие с разпоредбите на този закон в едногодишен срок от влизането му в сила. Ето защо при новото разглеждане на преписката административният орган следва да съобрази дали спрямо Симеон Маринов Цонков са налице условията за признаване на пълна проектантска правоспособност и вписването му в регистъра на Камарата на архитектите в България, съобразно измененията и допълненията на ЗКАИИП. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение