Решение № 497 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2006 г.

Решение № 497 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. /отм./. "Т" Е. чрез изпълнителния си директор Е е обжалвал решението на Софийския апелативен съд от 13.02.2006 г. по гр.д. № 655//2005 г. с което е отменено решението на Софийския градски съд от 28.12.2004 г. по гр. д. № 434/2003 г. в частта в която бил отхвърлен иска по чл. 2, ал. 2 от НТООБИРЧБР за разликата над 606.68 щ.д. до 5 512.89 щ.д. както и за разликата над 127.02.щ.д. и вместо него е постановил друго решение. С него съдът осъдил"Т" Е. да заплати на Ц. Н. З. допълнително 4 906.21 щ.д., представляващи мораторна лихва за времето от 7.04.2000 г. до 24.01.2003 г., както и допълнително сумата 15.12 щ.д. - лихва за забава за времето от 4.01.2002 г. до 6.04.2003 г. върху главницата от 2 433 щ.д. и направените по делото разноски в размер на 85.23 лева. Със същото решение оставил в сила решението на Софийския градски съд в останалата му част. В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския апелативен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са неоснователни. По делото е било изяснено, че ищецът Ц, като изпратен от ответника "Т" Е. на работа в чужбина за времето от 1998 г. до 2002 г., бил получил със закъснение заработеното трудово възнаграждение. Спорен въпрос по делото е бил въпросът за начина на изчисление лихвите върху главницата за забава - дали по общия ред или по реда предвиден в НАРЕДБА за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели - Д. В. бр.70 от 28.08.1992 г. /вж-ПМС № 162 от 18.08.1992 г. /Както е посочено в нейния чл. 1. въпроси, свързани с трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, включително и чрез посредничество. А чл. 2 Размерът на спестяванията се договаря между българския гражданин, който постъпва на работа в чужбина, и съответния български работодател. Когато е ставало въпрос за късно преведени възнаграждения като спестявания на българските граждани, работещи в чужбина, тогава, дължимата от българският работодател лихва е следвало да се начислява съобразно българските закони. Тази трактовка е имала предвид и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата - "При неспазване на този срок работодателят заплаща лихви в размер на установените за валутните спестявания в страната от Българската народна банка" А това е означавало, както е прел и Софийския апелативен съд, че мораторната лихва върху закъснелите суми се изплаща по реда на чл. 245, ал. 2 КТ или, така както е било разпоредено в Постановлението на Министерския съвет № 72 пункта". Назначената съдебно счетоводна експертиза на вещото лице П. С. П. е докладвала, че върху сумата от 2 443 щатски долари, представляваща 20 % ИТР за периода от 4.10.2002 г. до 7.04.2003 г. мораторната лихва била 142.142 щ.д. Но общо за времето от 7.04.2000 г. до 24.01.2003 мораторната лихва била в размер на 5 512.894 щатски долари. Софийският градски съд правилно е приел, че дължимите суми са в посочените от вещото лице П., размери и прилагайки точно закона е постановил решението си. Върховният касационен съд приема, че при постановяване на решението си Софийският апелативен съд не е допуснал нарушения нито на материалния закон, нито на съществени съдопроизводствени правила. Неговият акт е правилно постановен и за това е на основание гореизложеното Върховният касационен съд