Решение № 215 от 14.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 142/2010 г.

Решение № 215 от 14.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 142/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Р. Х. М. срещу въззивна присъда № 21/28.01.2010 г. по в.н.о.х.д. № 568/2009 г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Прави се искане присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея основания. Подсъдимият и неговият защитник молят жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С присъда № 1041/8.10.2009 г. по н.о.х.д. № 1204/08 г. Великотърновския районен съд признал подсъдимия А. А. Б. за виновен в това, че на 10.08.2008 г. обидил публично Р. Х. М., казвайки унизителен за честта и достойнството му израз в негово присъствие и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. Осъдил Б. да заплати на М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на хиляда лева. Великотърновският окръжен съд отменил присъдата изцяло, като вместо това признал подсъдимия А за невинен и го оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение. Оплакването за допуснати процесуални нарушения се мотивира с няколко основни довода. На първо място, жалбоподателят счита, че като е уважил искането на подсъдимия за събирането на нови гласни доказателства, въззивният съд е нарушил основни принципи на наказателния процес по чл. 11 и чл. 12 от НПК - принципите за състезателност и за равенство на страните. Възражението е неоснователно. Въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и правото и е задължена да извърши цялостна проверка на атакуваната присъда. Служебно или по искане на страните тя може да събира нови доказателства във всички случаи, когато прецени, че това е необходимо за правилно изясняване на фактите, включени в предмета на доказване и имащи основно значение за решаване на въпроса извършено ли е престъпление и извършено ли е то от подсъдимия. В конкретния казус, съдът е намерил за необходимо да допусне до разпит исканите от подсъдимия свидетели, който е оспорил основните факти, изложени от тъжителя- датата на деянието и произнесената обидна реплика. Така съдът не само не е допуснал процесуално нарушение, а е дал възможност на подсъдимия да реализира в пълен обем правото си на защита. Същите процесуални възможности да иска събирането на още доказателства в подкрепа на обвинението е имал и частния тъжител. По делото липсват данни той да е правил доказателствени искания, които да са му отказани, поради което оплакването за нарушаване на принципа за равенство на страните е лишено от фактическо основание. Неоснователно е и възражението, че показанията на разпитаните пред окръжния съд свидетели са недостоверни, тъй като те са близки роднини на подсъдимия. Това възражение е обсъдено от Великотърновския окръжен съд, който е посочил защо не го възприема. Видно от съдържанието на мотивите, съдът внимателно е подходил към съобщеното от свидетелите Е, вземайки предвид, че те са дъщеря и зет на подсъдимия и са заинтересовани от изхода на делото. Затова е съпоставил техните показания с тези на работниците А. Т., М. В., Д. П. и В. А. и е констатирал, че всички свидетели твърдят убедително, че изливането на бетонната плоча е станало не на 10 август, а на трети август, както и че подсъдимият въобще не се е намирал на работната площадка и не е псувал тъжителя М. Анализирал е и показанията на свидетелите Б, които е намерил за недостатъчно убедителни, както поради близостта им с тъжителя, така и поради колебливостта относно датата, проявена от Й. Не може да се възприеме и възражението, че съдът неправилно е оправдал подсъдимия, изследвайки събитията на дата, различна от инкриминираната с частната тъжба. Оплакването е лишено от фактическо основание. В обстоятелствената част на тъжбата е посочено, че деянието е осъществено на 10 август, когато подсъдимият изливал бетон на незаконния си строеж и присъствали много хора, които възприели обидите и псувните на Б. Времето, мястото и начинът на извършване на престъплението са основните факти от предмета на делото, подлежащи на доказване от частното обвинение. Затова, когато съдът установи, че на сочената от частния тъжител дата и при описаната с тъжбата фактическа обстановка деянието не е осъществено и поради това оправдае подсъдимия, не може да се говори за подмяна на фактите, а за тяхната неустановеност по начина, посочен в чл. 303, ал. 2 от НПК. Затова настоящият касационен състав прие, че изводите на въззивния съд за недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин почиват на пълната и обективна оценка на събраните по делото доказателства, формирани са при спазване на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 от НПК и поради това не подлежат на преоценка от касационната инстанция. Основателно е оплакването на частния тъжител, че Великотърновският окръжен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не се е произнесъл по гражданския иск. Съгласно разпоредбата на чл. 307 от НПК, съдът се произнася по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен, защото е задължен да прецени дали деянието не ангажира отговорността на извършителя по чл. 45 от ЗЗД. Ако е пропуснал да стори това, съдът може да се произнесе с допълнителна присъда в срока за обжалване /чл. 301, ал. 3 НПК/. Съгласно ППВС № 1/81 г., когато съдът не се произнесъл по гражданската претенция е налице непълнота на съдебния акт и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 301 от НПК. Това налага отмяна на въззивната присъда в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане. При тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК