Решение № 6585 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12493/2010 г.

Решение № 6585 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12493/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационната жалба на "Агроимпулс-2000" ЕООД, против решение № 2823 от 18.08.2010 г. по адм. д. № 6508/2009 г. по описа на Административен съд София град, II-ро отделение, 30 състав и с което е отхвърлена исковата им претенция по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Агенцията за държавни вземания - София. Искат отмяна на решението като неправилно и уважаване на исковата претенция за имуществени вреди в пълния предявен размер. Ответната страна - Агенция за държавни вземания - не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за не основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по исковата молба на "Агроимпулс- 2000", ЕООД - против АДВ с претенции за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия от страна на публичен изпълнител предприети при изпълнение по реда на ДПК (отм.) срещу длъжник на ищеца. Претенцията е за това, че поради действията на публичния изпълнител - дружеството е било лишено да възможността да удовлетвори вземанията си, тъй като запорирани в негова полза вещи са продадени на нереално ниски цени и получените суми са разпределени между публичните взискатели по по-късно образувано изпълнително дело. С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло като неоснователен. Решението е правилно и обосновано защото съответства на изяснената с допустими доказателствени средства фактическа обстановка. Правилността на изводите на съда за недоказаност на предявените искове за причинени имуществени, основаващи се на незаконосъобразни действия на публичен изпълнител се основава на установената по делото фактическа обстановка. За да обоснове незаконосъобразност, по отношение на ищеца, на действията на публичния изпълнител- съда е съобразил факта, че е реализирана продан на вещи, по реда на чл. 157, ал. 2 ДПК /отм./, който е бил неприложим - доколкото е била налице първа по ред обезпечителна мярка в полза на ищцовото дружество - а проданта е следвало да бъде по реда на ГПК. Неправилно проведената продан по ДПК - недопускаща до участие граждански взискатели - е лишила дружеството от евентуалната възможност при тази продажба да удовлетвори вземанията си. Също така, въз основа на експертни заключения, е прието, че публичния изпълнител е продал движимости на цени, под пазарната им стойност. Решаващият извод на първоинстанционния съд е, че ищецът не е доказал безспорно настъпването на твърдените от него вреди, в сочените размери, доколкото същите не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на публичния изпълнител. Правилен извод. Хипотетична, а не базирана на преки доказателства, е вероятността, че ако проданта бе извършена по ГПК - то продажната цена на запорираните вещи при всички възможни случаи ще бъде достатъчна да удовлетвори обезпеченият взискател. При така установеното обосновано от събраните доказателства съдът е приел, че претендираните от ищеца вреди и преди всичко причинната им връзка с незаконосъобразно проведената по ДПК (отм.) продан - са останали недоказани. Решението не е постановено при поддържаните в жалбата касационни доводи за отмяна и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,