Решение № 7160 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2017 г.

Решение № 7160 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. П., подадена срещу решение № 2434 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2511/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 432з-39/27.03.2015 г. на началника на Първо РУП при ОДМВР - П. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е изяснил релевантните факти, обсъдил е доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в изискуемата от закона форма. Обосновано съдът е приел, че направените в хода на дисциплинарното производство констатации са потвърдени и от събраните в хода на съдебното производство доказателства. По категоричен начин е установено, че касаторът не е уведомил нито незабавно, нито последващо, съгласно изискванията на цитираните заповеди, началникът на Първо РУ "Полиция" при ОДМВР - П. за извършеното тежко престъпление. Касае се за взломна кражба на каса от къща в едно от селата, в която каса е имало значителна сума пари и валута, както и златни накити, за което жалбоподателят узнал от пострадалата и съпруга й. Липсата на уведомяване от негова страна е попречило на създаване на съответна организация по разкриване на престъплението с участието на дознател и експерти, което е довело до затруднение при събиране и документиране на престъпната дейност на извършителите, които са открити, но със забавяне. Този факт установяват разпитаните по делото свидетели. Нещо повече, вместо да изпълни служебните си задължения Пехливанов е проявил самоинициатива и сам е предприел оглед на местопроизшествието, без да е разследващ полицай. Неоснователно се поддържа, че правното основание на заповедта е неясно и лишено от конкретика, тъй като не било посочено по коя точно от хипотезите на чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е съставомерно нарушението. Мотиви в тази насока се съдържат в предхождащите акта документи, включително и в справката, към която заповедта изрично препраща. Неоснователно е и възражението за липса на индивидуализация на наказанието съобразно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. За дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е предвидено наказанието "порицание", което в случая е наложено в минималния размер от 6 месеца. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,