Решение № 5930 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2009 г.

Решение № 5930 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоянка Желева Кирова, действаща като ЕТ " Стоянка Желева " със седалище гр. Бургас срещу решение № 1049/01.12.2008 г., постановено по адм. д. № 1367/2008 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за материална незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответната Община Бургас, чрез кмета не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустимата, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 1817/04.07.2008 г. на зам. кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено демонтиране (премахване) на собствения на ЕТ " Стоянка Желева " преместваем обект за търговия, съставляващ павилион под № 14 по схемата, северно от РУМ "Младост", в УПИ IХ, кв. 49, поради незаконното му поставяне - без Разрешение за поставяне за 2007 г и 2008 г. Решението е мотивирано с липса на нарушения на административната процедура по издаване на заповедта. Прието е, че същата е валиден административен акт, тъй като е издадена от зам. кмета по изрична заповед за заместване, вписана с номер и дата под подписа. Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на Разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинските съвети, а премахването им се извършва по реда и основанията, визирани в чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. В конкретния случай безспорно е установено, че процесния преместваем обект, конкретизиран изцяло в заповедта, е поставен без Разрешение за поставяне за 2007 г. и 2008 г., т. е. налице е основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ и това е единствения релевантен юридически факт за премахването, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на заповедта е съобразен с фактическата обстановка. Неоснователен е доводът по касационната жалба за неприложимост на хипотезата на чл. 57а ЗУТ, тъй като същата регламентира условията за премахване и на заварените преместваеми обекти. Неоснователно е възражението за немотивираност на процесната заповед, както и за неяснота по отношение на приложимата хипотеза по т. 1, ал. 1 на чл. 57а ЗУТ, тъй като заповедта е мотивирана изрично "с липса на изискуемото разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 ЗУТ за 2007г и 2008 г. ". Освен това в мотивната й част е посочен констативният акт № 86/18.04.2008 г., с което констатациите по него са приобщени като фактически мотиви на заповедта. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 ЗУТ, Върховният административен съд, второ отделение