Решение № 1667 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2015 г.

Решение № 1667 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2015 г., III о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, гр. София, подадена чрез юрисконсулт Милена Иванова против решение № 45/04.05.2015 г. по адм. дело № 18/2015 г. на Административен съд Кюстендил, с което НЗОК е осъдена да заплати на Гергана Веселинова Илиева, от гр. Дупница, сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - писмен отказ на директора на РЗОК-Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № 94-01-ЗЗ/28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 676.67 /шестстотин седемдесет и шест лева и 0,67/ лева разноски по делото. Исковата претенция за разликата до 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното решение и изцяло отхвърлена исковата претенция. Претендират се разноски. Ответникът - Гергана Веселинова Илиева чрез пълномощника си адвокат Христина Николова изразява становище за неоснователност на оплаквания. Представен е отговор на касационната жалба, като доводите се поддържат и в съдебно заседание. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на оплакванията. Поддържа, че присъденото обезщетение, с оглед на събраните по делото доказателства, е завишено и следва да бъде намалено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с решение № 113/15.07.2014 г. по адм. д. № 103/2014 г. на Административен съд Кюстендил е отменен като незаконосъобразен отказа на директора на РЗОК-Кюстендил, обективиран в писмо изх. № 94-01-ЗЗ/28.03.2014 г. за заплащане от НЗОК на лекарствен продукт "Elyea", постановен по молба вх. № 94-01-ЗЗ/27.03.2014 г. на Гергана Илиева и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по молбата при съобразяване с изложените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, и е определен 1-месечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на съдебното решение. Като основания за отмяната съдът е приел наличието на съществени нарушения в административната процедура по разглеждане на молбата на Илиева и липсата на мотиви в съдържанието на акта. Съдебното решение е оставено в сила с решение № 14635/04.12.2014 г. по адм. д. № 12291/2014 г. по описа на ВАС. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че Илиева е с висше образование с образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност "Електроника" с професионална квалификация "Инженер по електроника" от Технически университет-София с диплома рег. № 94569/16.01.2007 г. Гергана Илиева получава и пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер на 193.32 лв. месечно, считано от 01.04.2013 г., съгласно разпореждане от РУСО-Кюстендил с изх. № ПП-40-7245/21.10.2013 г. Установено е също, че в изпълнение на задължителните указания на съда в решението по адм. д. № 103/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил СБАЛ за очни заболявания "Зора " ООД-София е закупило посоченият в решението лекарствен продукт на стойност 17ЗЗ. 41 лв. с ДДС за 1 флакон. Безспорно е доказана и нуждата на Илиева от лечение с продукта при всеки един кръвоизлив в стъкловидното тяло на единственото й зрящо око при диагноза "пролиферативна форма на диабетна ретинопатия". От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след постановяване на отменения отказ здравословното състояние на Илиева се е влошило. Същата изпаднала в постоянен стрес от факта, че не разполага със средства за поддържане на единственото си здраво око с препарат, който й е крайно необходимо. Всяка сутрин при събуждане е изпадала в паника дали ще може да вижда, т. к. кръвоизливите са много често явление и се случват внезапно, като при подобен развой на събитията ищцата би изпаднала в тотална слепота. Същата не би могла да свърши ежедневни нужди, включително да ходи сама на тоалетна. Ежедневието на ищцата се е нарушило. Първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелските показания, приемайки същите за обективни и достоверни, и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Приел е, че видът на заявените вреди е от такова естество, че доказването е наложително с посочените доказателствени средства. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства са достатъчни за определяне степента на душевни страдания у ищцата, поради което не е необходимо използването на специални знания от вещо лице. Въз основа на събраните доказателства Административен съд Кюстендил е осъдил НЗОК да заплати на Гергана Веселинова Илиева, от гр. Дупница, сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - писмен отказ на директора на РЗОК-Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № 94-01-ЗЗ/28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 676.67 /шестстотин седемдесет и шест лева и 0,67/ лева разноски по делото. Исковата претенция за разликата до 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева е отхвърлена като неоснователна. В мотивите си съдът обаче е обсъдил единствено свидетелските показания, които е приел както се посочи по-горе. Останали са неизяснени множество въпроси от съществено значение за правилното решаване на правния спор: В случая съдът не е конкретизирал периода, за който се претендират претърпяните неимуществени вреди, както и претенцията за лихвата. В мотивите си съдът обаче е обсъдил единствено свидетелските показания, които е възприел като обективни и достоверни, както се посочи по-горе. Но тези свидетелски показания не съответстват на твърденията на ищцата свързани с начина на използване на процесния медикамент "Eylea". В исковата молба е посочено, че медикаментът се прилага с оглед предотвратяване на кръвоизливи в окото. От друга страна свидетелката Димитрова, майка на ищцата, и свидетелят Китов, без родство, сочат в показанията си, че медикаментът представлява инжекция, която се прави при внезапен кръвоизлив в окото. Свидетелят Китов уточнява, че броят на необходимите инжекциите зависи от броя на кръвоизливите. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства са достатъчни за определяне степента на душевни страдания у ищцата, поради което не е необходимо използването на специални знания от вещо лице. По делото освен твърденията на ищцата липсва писмена обосновка на необходимостта от получаване на процесното лекарство. По делото не е изяснено по какъв начин се ползва процесния медикамент, налице ли са медицински данни за получени кризи или други усложнения свързани със зрението на ищцата през претендирания период, ако е имало такива как са се отразили на ищцата. В конкретния случай съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, 3 и 4 от АПК. Следвало е да назначи експертиза дори при отсъствие на процесуална активност от страните, която след като се запознае с всички доказателства по делото и с документацията за здравословното състояние на ищцата да даде заключение по спорните въпроси, така както ги е очертала ищцата в исковата си молба, а ответникът ги е оспорил. Необходими са специални знания за значението на посочения медикамент за поддържане здравословното състояние на ищцата. Това от своя страна е довело до непълна преценка за причинната връзка и размера на претендираните неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая съдът не е изложил мотиви във връзка с наведените от ответника доводи за причините довели до отмяна на незаконосъобразния акт. С решение № 113/15.07.2014 г. по адм. дело № 103/2014 г. на Административен съд Кюстендил е отменен отказ на директора на РЗОК-Кюстендил, обективиран в писмо изх. № 94-01-ЗЗ/28.03.2014 г. за заплащане от НЗОК на лекарствен продукт "Elyea", поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на мотиви. Административният орган не е уведомил молителката за необходимостта от писмена обосновка на необходимостта от получаване на процесното лекарство, но и служебно не е предприел действия в тази насока, както и за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е отменил като незаконосъобразен административният отказ на директора на РЗОК - Кюстендил и изпратил преписката на административния орган с указания да уточни естеството на искането на Гергана Илиева за процесния медикамент, да изиска и събере необходимите за установяване на фактите по случая доказателства, вкл. предвидената в чл. 56, ал. 3 от ЗЗО писмена обосновка на необходимостта от получаване на процесното лекарство, след което да се произнесе по същество с разрешение или отказ за пълно или частично заплащане на лекарствения препарат от НЗОК, т. е. административното производство е останало висящо. По адм. дело № 18/2015 г. е установено, че към момента на приключване на устните състезания по делото, директорът на РЗОК-Кюстендил не е издал административен акт по чл. 56, ал. 3 от ЗЗО, съгласно указанията на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 103/2014 г. Следователно, спорът за необходимостта от заплащане на лекарствения продукт не е приключил с влязло в сила решение по същество, което обстоятелство в настоящата хипотеза следва да бъде обсъдено от съда във връзка с основателността и размера на исковата претенция. Съдът освен това не е обсъдил в мотивите си доказателствата, ангажирани от ответника, приемайки, че това е кореспонденция между НЗОК и РЗОК-Кюстендил и се е ограничил единствено до обсъждане и мотивиране на съдебния акт с гласните доказателства, ангажирани от ищцата. Нарушавайки принципа на равенство на страните в процеса, съдът е нарушил съдопроизводствените правила. При горните съображения решението на съда следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди и да отговори в мотивите си на поставените по-горе въпроси. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,