Решение № 454 от 9.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 415/2010 г.

Решение № 454 от 9.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 415/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения П. Х. Т. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 558/2009 г. на П. окръжен съд. Развити са оплаквания, че въззивното решение и присъдата на П. районен съд са постановени при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Алтернативно се иска осъденият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да бъде наложено наказание "глоба". В съдебно заседание, осъденият поддържа искането и моли да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове установи следното: С присъда № 265/29.06.2009 г. по нохд № 2951/07 г. П. т районен съд признал подсъдимия П. Т. за виновен в това, че през м. август 2000 г. до м. януари 2001 г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице присвоил вещи, собственост на "Б. " ЕООД гр. Б. на стойност 16008 лв., връчени в това му качество и поверени му да ги пази, като за улеснение на присвояването извършил и престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и го оправдал за разликата в стойността на присвоеното имущество до 18950 лв. На осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от четири години и шест месеца. На осн. чл. 67, ал. 3 от НК постановил в рамките на изпитателния срок подсъдимият да изпълнява пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично. С решение № 262/23.12.2009 г. по внохд № 558/09 г. П. т окръжен съд отменил присъдата в частта й по чл. 67, ал. 3 от НК и я потвърдил в останалата й част. Решението е влязло в сила от деня на постановяването му и не е проверявано по касационен съд. Искането е подадено в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е частично основателно. Въпреки, че са релевирани трите касационни основания, доводите в жалбата касаят основно неправилното приложение на материалния закон. Претендира се несъставомерност на деянието като длъжностно присвояване, тъй като от доказателствата по делото не се установява своене на инкриминираните вещи. Подсъдимият и неговият защитник считат, че липсва нормативен акт, уреждащ реда и начина за бракуване на МПС, поради което действията на Т. са законосъобразни, а последващите сделки с процесните превозни средства не доказват обвинението. Върховният касационен съд намира, че приетите за установени фактически положения безспорно сочат на обективните и субективни признаци на престъплението длъжностно присвояване, но не за всички инкриминирани движими вещи. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 201 НК се изразява в своене от длъжностното лице на повереното му за пазене или управление чуждо имущество. Своенето е фактически въпрос и се изразява в разпоредителни действия с имуществото, които деецът извършва в свой или чужд интерес, в резултат на които се стига до липса на това имущество. Те манифестират промененото му отношение към поверените му вещи, които той вече третира като свои, а не като чужди. Няма спор по делото, че тричленна комисия от служители на фирмата е съставила протоколите от 30.10.2000 г., с които предлага бракуване на процесните превозни средства, както и че тези протоколи са утвърдени от подсъдимия на 03.01.2001 г., който е взел решение за ликвидирането им чрез предаване за вторични суровини. Няма спор, че на 08.01.2001 г. е сключен договор между фирма "Б. " и ЕТ "А. А. " за продажба на бракувани рейсове, камиони и ремаркета като отпадъчно желязо, както и че процесните превозни средства са фактурирани като вторични суровини, с тегло общо 28450 кг. и стойност общо 1707 лв., както и че двете фактури № № 1313 и 1314 са съставени от подсъдимия. Няма спор, че сумата е преведена по банков път на 16.02.2001 г. и е постъпила по сметка на "Б. " ЕООД. Към момента на сделката със св. А., нито едно от превозните средства не е снето от отчет в КАТ, нито е отчислено счетоводно от активите на дружеството. Установено е безспорно също, че на 22.02.2001 г. всички продадени като отпадъчно желязо вещи са препродадени от св. А., с посредничеството на подсъдимия, на брат му св. И. Т. за цена 6380 лв., а на 07.05.2001 г. той от своя страна е продал на Й. Т., съпруга на подсъдимия, т. а "М. " и полуремарке с рег. № РА ОО30 Е. Съдът е приел за установено, че тези две превозни средства са били годни за експлоатация, за разлика от т. а "К. " и другите две ремаркета, които са били технически негодни за употреба по предназначение. Върховният касационен съд се съгласява с решението на въззивната инстанция, че тези факти сочат на съставомерните признаци на длъжностното присвояване, но само по отношение на т. а "М. " и полуремаркето. Осъденият Т. е взел решението за продажбата им като вторични суровини, въпреки че са били годни за експлоатация, макар и в недобро техническо състояние. Поначало, бракуването на дадени материални активи не изключва възможността те да бъдат продадени като такива и дружеството да получи цена, по-висока от цената за скрап. Затова касационният състав счита, че присвоителните действия на молителя се изразяват в продажбата на годните превозни средства като скрап, с цел последващото им изкупуване от неговите близки на ниска цена и ползването им по предназначение. Това не се отнася обаче до другите три ремаркета, за които решаваният съд е приел, че действително са били негодни за употреба и поради това правилно са продадени за вторични суровини. Незаконосъобразен е изводът на съда, че за улесняване на присвояването осъдения е извършил престъпление по чл. 311 от НК. Предмет на лъжливо документиране могат да бъдат само удостоверителните документи- такива, с които се удостоверява съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа /ППВС № 3/82 г./. Двете инкриминирани фактури имат характеристиката на диспозитивни документи, т. к отразяват параметрите на сключения между "Б. " и едноличния търговец А. А. договор за продажба на превозните средства- вид на стоката, тегло, цена, начин на плащане. Фактурите изразяват волята на страните по сделката и са подписани от договарящите се. Те не са удостоверителни документи и не могат да бъдат предмет на престъплението по чл. 311 от НК. Затова Върховният касационен съд намира, че извършеното от осъдения следва да се квалифицира като престъпление по чл. 201 от НК, а той да бъде оправдан по обвинението за присвояване на т. а. "Камаз", ремарке № ПЗ 07-39 Е и полуремарке № РА 30-94 Е. Преквалификацията на деянието по основния законов тест налага изменение на решението и в частта по наказанието. Върховният касационен съд намира за основателно възражението, че изключително дългия период на наказателното производство, стоящ изцяло извън поведението на Т. - обвинителният акт е внесен за разглеждане в съда седем години след извършване на деянието- е в ярко противоречие с изискването по чл. 22, ал. 1 от НПК и чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ за решаване на делото в разумен срок. Продължителността на процеса представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и прави и най-лекото наказание, предвидено в нормата на чл. 201 от НК несъразмерно тежко с извършеното от Т.. Затова и на основание чл. 55, ал. 2 б. Б, вр. чл. 2, ал. 2 от НК този съд прие, че следва да се наложи наказание глоба в размер на хиляда лева. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение