Решение № 14205 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2012 г.

Решение № 14205 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД чрез неговия пълномощник срещу решение № 7359/23.05.2012 г. по адм. д. № 16593/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисията за финансов надзор чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу Решение № 727-03/06.12.2011 г. на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор. С административния акт на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/ и чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 302, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 59, ал. 1 от АПК, е забранил на ЗАД "Армеец" АД от момента на получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка да сключва нови застрахователни договори по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, прилагайки отстъпки, различни от тези, посочени в действащата тарифа на ЗАД "Армеец" АД, постъпила в КФН с вх. № РГ 10-01-125 от 10.12.2010 г. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: Изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 29 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239 ЕИО и 88/357/ЕИО е правилен. В случая административният орган не определя вместо застрахователя застрахователна премия, а упражнява правомощието си за финансов надзор, включващо и принудителни мерки с цел гарантиране правата на потребителите. Разпоредбите на цитираната директива са транспонирани в националното законодателство с Кодекса за застраховането, видно от § 4б, т. 17 ПЗРКЗ. След като директивата е транспонирана, то следва да е налице обосновка за неправилното й транспониране като противоречащо на нейните разпоредби. Такава не е направена от жалбоподателя и пред първата, и пред настоящата инстанция, поради което твърдението за противоречие с разпоредби на директивата е неоснователно. Съгласно чл. 63 от КЗ с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение задълженията по сключените договори за застраховки застрахователят по всяко време е длъжен да предлага премии, съответни на посочените изисквания, а чл. 65 предвижда, че премиите трябва да са достатъчни, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, за да осигурят пълно изпълнение. Именно с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключената застраховка от страна на всеки един застраховател, той е длъжен да определя и прилага в дейността си премии, които съответстват, покриват както размера на поетия риск, така и на всички разходи. Поради това застрахователите, които предлагат тази застраховка, трябва да заделят и допълнителен резерв по нея. Според чл. 11а от Наредба № 27/29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви/ Наредба № 27/2006 г. този допълнителен резерв се обвързва с размера на минимално необходимата сума за покритие на риска /тоест с рисковата премия/ за съответния вид МПС. С тези аргументи е издадена и заповед № 9/17.01.2011 г. на заместник-председателя на КФН, определяща минималните рискови премии. Очевидно е, че предлаганата от касатора отстъпка в размер на 30 % от основната премия при продажба на полици гражданска отговорност за периода от 7.11.2011 г. - 30.11.2011 г., удължена до 31.12.2011 г., не удовлетворява нормативните изисквания. Размерът на административните и аквизационни разходи не може да надвишава 20 % от стойността на застрахователната премия, намалена с всички законово определени такси, данъци и отчисления - чл. 11, ал. 9 от Наредба № 27/2006 г. Поради това определената отстъпка от 30 % при еднократно плащане от страна на автомобилистите на застрахователната премия по застраховката "гражданска отговорност" очевидно няма да може да покрие цялостно всички бъдещи плащания /рискова премия/ и всички разходи. В конкретния случай, като се приспадне 30 % отстъпка, получената премия няма да покрие риска /рисковата премия/. Така направената промяна от касатора следва да бъде отразена и в представената в КФН тарифа, действаща от 1.12.2010 г., което също не е сторено. Такива промени се придружават от обосновка за достатъчност на застрахователните премии и се представят в еднодневен срок от извършване на промяната. Предвид изложеното, като като е приел, че за административния орган, с оглед посоченото от него правно основание, са налице предпоставките за издаване на акт със съдържание като оспорения, съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за валидност и законосъобразност на акта е в съответствие с нормативните разпоредби. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, годно да е основание за отмяна. Поради това решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,