Решение № 8129 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2014 г.

Решение № 8129 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Орлин Милчев Радков от с. Софрониево, Врачанска област, против решение № 7/09.01.2014 г., постановено по адм. дело № 641/2013 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4610/1/23.10.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Враца и потвърдено с него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Враца. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба от 16.05.2014 г., касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Враца, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че при липсата на доказателства за осъществяване на дейност от едноличния търговец, с който жалбоподателят е сключил трудов договор, обосновано е прието от съда, че не е започнало изпълнение по трудовото правоотношение, поради което и не е възникнала дължимост на осигурителните вноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Враца е отхвърлена жалбата на Орлин Милчев Радков от с. Софрониево против решение № 4610/1/23.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Враца, с което е потвърдено разпореждане № О-06-000-00-00646313/18.09.2013 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО гр. Враца. За да постанови това решение съдът е приел, че правилно е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Орлин Милчев Радков, удостоверена с издадения болничен лист, поради това, че не е установено жалбоподателят да е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, което представлява едно от кумулативните изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на обезщетението. Съдът се е позовал на данните, отразени в констативен протокол № 022/22.08.2013 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ гр. Враца в резултат на извършена проверка на осигурителя ЕТ "Дочка Огнянова-54" с. Софрониево, според които търговецът не е осъществявал търговска дейност през проверявания период от 01.01.2012 г. до 31.07.2013 г. Наред с това по сключения между едноличния търговец и жалбоподателя Орлин Радков трудов договор № 4/11.01.2012 г. не е удостоверена писмено датата на започване на трудова дейност и въпреки наличието на ведомости за заплати, в които е отразено получаването на трудово възнаграждение от Орлин Радков, след като търговецът не е имал получени приходи, според съда се налага извода, че трудовото правоотношение не е възникнало съгласно чл. 63, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Съдът е посочил също, че констативният протокол е официален документ, а жалбоподателят не е оспорил съдържанието му в съдебното производство, поради което протоколът се ползва с обвързваща доказателствена сила. Представените от жалбоподателя отчетни форми за периода м. февруари 2012 г. - м. октомври 2013 г. са частни писмени документи и нямат достоверна дата, а освен това не съдържат данни относно техния съставител, не са заверени от длъжностно лице на осигурителя и затова нямат обвързваща доказателствена сила и не оборват констатациите в констативния протокол. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, жалбоподателят не е започнал да упражнява трудова дейност и затова обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалването съдебно решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между Орлин Милчев Радков, като служител и ЕТ "Дочка Огнянова-54", като работодател е сключен трудов договор № 4/11.01.2012 г. относно длъжността "адм. секретар - зам. управител", за неопределен период от време, при 8-часов работен ден, месечно трудово възнаграждение в размер на 980 лв. Работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ в ТП на НАП за този договор на 13.01.2012 г. Безспорно е също, че трудовият договор е връчен на служителя на датата на сключване, както и че няма писмено удостоверяване на датата, на която служителят е започнал работа по този договор. Въз основа на заповед № 328/20.08.2013 г., издадена от директора на ТП на НОИ гр. Враца е извършена проверка на осигурителя ЕТ "Дочка Огнянова-54" за периода от 01.01.2012 г. до 31.07.2013 г. относно разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ и във връзка с преценката относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на Орлин Милчев Радков. За резултатите от тази проверка е съставен констативен протокол № 022/22.08.2013 г., в който е посочено, че е изготвен въз основа на представените от проверявания осигурител месечни разплащателни ведомости за заплати, личното досие на работника и отчет за приходите и разходите за 2013 г., както и въз основа на направените справки в регистрите на НАП и НОИ. В протокола са направени следните констатации и изводи: за периода от 01.01.2012 г. до 31.07.2013 г. осигурителят ЕТ "Дочка Огнянова-54" не е осъществявал дейност: няма регистрирани търговски обекти и регистриран касов апарат; няма открита банкова сметка, сключени договори, извършвани търговски сделки; няма получени приходи и извършени разходи, няма издаване и/или получени фактури, няма дневник за болничните листове; няма форма за явяване/неявяване на работа; няма входяща или изходяща поща. В протокола е посочено, че за Орлин Милчев Радков е представен трудов договор № 4/11.01.2012 г., като са описани съществените елементи на този договор, посочена е датата на подаване на уведомлението в НАП; изложено е също, че във ведомостта за заплати за периода от м. януари до м. юли 2013 г. има подпис за получена сума в съответен размер /описан по месеци/. Изложено е, че тъй като за проверявания период няма получени никакви приходи в осигурителя, то същият не е имал финансова възможност да изплати посочените възнаграждения; само съставянето на разчетно-платежна ведомост за проверявания период и положения подпис в нея на са доказателство, че Орлин Радков е "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. Посочено е също, че няма писмени доказателства, че същият е постъпил на работа и е започнал изпълнението на задълженията по договора; няма документ за отчитане на присъствените дни на заетото лице - обр. 76 "Форма явяване/неявяване на работа", следователно на основание чл. 63, ал. 3 КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В констативния протокол са цитирани разпоредбите на чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО и е направен извода, че за периода от м. януари 2012 г. до м. юли 2013 г. вкл. за Орлин Радков не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО. Посочено е още, че неправилно са подадени данни в регистъра на осигурените лица - декларация образец № 1 /данни за осигуреното лице/ за Орлин Милчев Радков за периода от м. януари 2012 г. до м. юли 2013 г. вкл., от осигурителя ЕТ "Дочка Огнянова-54" следва подадените за това лице данни да се заличат; за посочения период не са внесени осигурителни вноски за ДОО за Орлин Радков. В административната преписка по делото е представено писмо с изх. № 2701/22.08.2012 г., съставено от контролен орган на ТП на НОИ гр. Враца и адресирано до Дочка Огнянова Огнянова, като представляващ осигурителя ЕТ "Дочка Огнянова-54", с което на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО на адресата са дадени следните задължителни предписания: "В срок от седем работни дни от получаването/връчването на задължителните предписания да подаде в Националната агенция за приходите декларация обр. № 1 /данни за осигуреното лице/ на лицето Орлин Милчев Радков за периода от м. януари 2012 г. до м. юли 2013 г. включително". Настоящият съдебен състав, въз основа на извършени справки в деловодната система на Върховния административен съд, служебно констатира, че посочените задължителни предписания - изх. № 2701/22.08.2012 г., потвърдени при обжалването по административен ред, са обжалвани от ЕТ "Дочка Огнянова-54" пред съда, като с решение № 37/27.11.2013 г. по адм. дело № 572/2013 г. на Административен съд гр. Враца жалбата е отхвърлена. При касационното обжалване на това решение, проведено по жалба на ЕТ "Дочка Огнянова-54" е постановено решение № 4402/31.03.2014 г. по адм. дело № 549/2014 г. по описа на ВАС, шесто отделение, с което е отменено решение № 37/27.11.2013 г. по адм. дело № 572/2013 г. на Административен съд гр. Враца и спорът е решен по същество, като е отменено решение № 93/26.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Враца и потвърдените с него задължителни предписания изх. № 2701/22.08.2013 г. на контролен орган на НОИ. В мотивите на решението на ВАС е изложено и следното: "/.../Според чл. 74, ал. 3 КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията по ал. 1, той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността на трудовия договор. В настоящият случай е налице трудов договор в писмена форма и съдържащ подписите на страните и уредба на елементите на трудово правоотношение. По делото са били събрани и други доказателства в подкрепа на изводите, че трудовото правоотношение е възникнало на основание трудовия договор и съществува, поради което изводите на административния орган и съдът, че не се упражнява трудова дейност, е в разрез с тези доказателства. Констатациите и изводите във връзка с икономическата дейност на търговеца и заключението, направено от съда и административния орган, че търговецът не извършва дейност от което пък следва, че наетото от лице по трудовия договор не е извършвало трудова дейност и поради това следва, че то не е и осигурено лице е в разрез правно логическите методи на оценка на доказателствата и на установените с тях факти. На практика се получава заобикаляне на разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с доказателствената сила на трудовия договор за съществуването на трудовото правоотношение и се извършват констатации за нуждите на контролното производство в НОИ, които констатации при проверката за законосъобразност на издадения административен акт от органите на НОИ в съдебното производство следва да бъдат проверявани с всички допустими доказателства по реда на процесуалния закон ГПК. В случаят констатациите в мотивите на решението на директора на РУСО гр. Враца са необосновани на събраните по делото доказателства поради което решението на съда и административния акт следва да бъдат отменени. " Тези доводи и съображения, изложени от касационния състав на ВАС в решението по адм. дело № 549/2014 г. се отнасят до тълкуването на същите доказателства, факти и обстоятелства, които са събрани в административното производство по издаването на процесното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Враца и потвърденото с него разпореждане, така както са отразени в констативен протокол № 022/22.08.2013 г., съставен при извършената проверка, възложена със заповед № 328/20.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Враца. Тълкуването на доказателствата е дейност, иманентно присъща на съда и същевременно задължително необходима правнологична и аналитична дейност за решаването на едно дело. Затова всеки съд, в съответствие с действащите процесуални правни норми относно доказателствата и доказателствените средства, включително относно доказателствената им сила, както и в съответствие с правилата на логическото мислене, сам тълкува събраните по конкретното дело доказателства и формира съответните изводи от фактическа и правна страна. Въпреки това, когато става въпрос за едни и същи доказателства и едни и същи релевантни факти и обстоятелства, те следва да бъдат тълкувани еднакво. В конкретния случай, решение № 4402/31.03.2014 г. по адм. дело № 549/2014 г. по описа на ВАС, не е взето предвид при постановяване на съдебното решение, което е предмет на настоящото касационно производство, тъй като е постановено по-късно. Същевременно, макар никоя от страните по делото да не се позовава на това решение, същото има значение за правилното решаване на настоящия правен спор, тъй като издаването на въпросните задължителни предписания, както и съдържанието им, респективно - правнорелевантните факти за тяхното издаване, са послужили като основание за издаване на решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, които са били предмет на производството пред административния съд по първоинстанционното производство. Въпреки че съдебното решение на ВАС по адм. дело № 549/2014 г., с което са отменени задължителните предписания е служебно известно на настоящия съдебен състав, то същият не е обявил това обстоятелство на страните в съответствие с разпоредбата на чл. 155 ГПК, субсидиарно приложима в съдебното административно производство съгласно чл. 144 АПК, и същите не са взели становище в касационното производство, а наред с това касаторът Орлин Радков не е бил страна в производството по обжалване на задължителните предписания и не може да се приеме, че решението му е известно. Поради това, следва отмяната на задължителните предписания да бъде обсъдена наред с останалите факти и обстоятелства по делото в рамките на съдебно производство, за да се гарантира правото на защита на всяка от страните. Наред с това, при постановяване на първоинстанционното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със задълженията на съда да даде указания на страните по разпределение на доказателствената тежест в процеса, както и във връзка с обсъждането на доказателствата и доводите на страните и преценката на доказателствената сила на събраните относими доказателства. От данните по делото се установява, че съдът не е дал указания по чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, като в постановеното разпореждане от 11.11.2013 г. са дадени указания, относими към задължението за внасяне на държавна такса, а в разпореждането от 21.11.2013 г. е дал указания само до административния орган, който е ответник в процеса. Съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е оспорил констативния протокол - обратното се установява от съдържанието на молба с вх. № 2560/10.12.2013 г., подадена от жалбоподателя до съда. В тази връзка следва да се има предвид, че материалната доказателствена сила на официалните документи в случая се отнася единствено до установяванията за факти, които са направени в тях /фактическите констатации/, а не до фактическите и правните изводи. Съдът не е обсъдил оплакванията и доводите на жалбоподателя, че от осигурителя не са поискани доказателства, които са описани в констативния протокол като непредставени. Това възражение следва да бъде обсъдено, тъй като в административната преписка, която е представена по делото, не се съдържа искане до осигурителя, в което да са описани такива документи. Същевременно, като не е дал съответни указания на жалбоподателя относно доказателствената тежест, необосновано е направил извода, че същият не е опровергал констатациите в протокола. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, при което следва да бъдат съобрази дадените в настоящото решение указания. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест и формиране на фактическите и правните си изводи съдът следва да съобрази следното: в чл. 40, ал. 1, изр. първо КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че за приложението й са предвидени две кумулативни предпоставки - първата е лицето да е осигурено и втората - лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. В случая се спори относно изпълнението на първата от посочените предпоставки. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе в смисъл, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1, т. 1 ДР КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не се твърди наличието на нито една от тези хипотези, поради които изключението е неприложимо. За правилното решаване на правния спор в случая следва да се установи дали Орлин Милчев е осъществявал трудова дейност на длъжността, на която е назначен по трудовия договор и в какво се е изразявала тази дейност, за да се направи обоснован извод дали същият е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение