Решение № 7397 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13760/2013 г.

Решение № 7397 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13760/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ален Паница Шеневиер, Антоан Бертранд Робърт Шеневиер, Никола Стефан Паница, Марина Надя фон Кристиарсон, Никол Надежда Ристон, Ан-Мари Бернардет дьо Монтернард, Соланж Мари Ристон Лермит, Франсоа Ксавиер Иван Ристон, Александра Александрова Миркова, Надина Петрова Радева, Анна-Мария Бертера, Александра Морган, Борис Николас Иван Радев, Кристиан Кирил Радев, Фредерик Фотис Радев, Елизабет Райна Радев Прево и Ивон Маргерит Мари Фукард, против решение по адм. дело № 1983 от 2004 г. на Софийския градски съд, чрез процесуалните им представители - адвокатите им Пейчо Попчев и Димитър Ганев, против решение от 17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1983 от 2004 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, III-Б състав. В жалбата са изложени твърдения за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - областният управител на област София и Централният кооперативен съюз, не са взели отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Софийския градски съд е било по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. Съдът е бил сезиран с жалба поради мълчалив отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление вх. № РД-97-00-6043 от 19.11.1998 г. за признаване правото на обезщетение по реда на ЗОСОИ за одържавен недвижим имот, находящ се в София, ул. "Ив. Шишман" № 21. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съображенията за това са били, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като въпреки даваните указания на жалбоподателите по делото не били представени доказателства, че имотът, намиращ се в София на ул. "Ив. Шишман" № 21, е бил собственост на ЗД "Балкан-Пожар-Транспорт" АД. Допълнително съдът е посочил, че поради заличаване на допуснатата по делото техническа експертиза не са били събрани доказателства дали бившият имот съществува, дали е налице възможност за неговото реално възстановяване и чия собственост е бил към момента на разглеждането на делото. Решението е законосъобразно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните относно дължимостта на обезщетение с правно основание чл. 2 ЗОСОИ, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касаторите възраженията за неоснователни поради следното: Съгласно чл. 2 от ЗОСОИ имат право на обезщетение собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. По първоначалното дело, въпреки многократно даваните от съда указания на жалбоподателите, не са били представени доказателства (не са представени такива и с касационната жалба), че имотът, намиращ се на ул. "Ив. Шишман" № 21 в гр. София, е бил собственост на ЗД "Балкан-Пожар-Транспорт" и е отнет от него по ЗДЗИ. В приложения АДС № 374 от 7.08.1950 г., съставен за имота, е посочено и основанието за завземането му - ПМС № 2187 от 27.07.1950 г. (стр. 46 от първоначалното дело), като за собственик на имота е посочен ДЗИ. Липсват обаче каквито и да било доказателства предишен собственик на имота да е било ЗД "Балкан-Пожар-Транспорт", респективно доказателства това дружество да се е вляло или сляло с ДЗИ. Тези доказателства за бившия собственик на имота и основанието за отнемането му не са приложени към административната преписка, нито по делото. При тази фактическа обстановка изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 2 ЗОСОИ, е законосъобразен и обоснован. В заключение следва да се посочи, че в конкретния случай жалбоподателите не са се справили с доказателствената тежест, която се носи от тях съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) (сега чл. 154, ал. 1 ГПК). Това е така, защото в тяхна тежест е в административното производство да докажат твърденията си, че е било извършено одържавяване на имот - тяхна собственост или собственост на техен праводател, по някой от изчерпателно изброените закони за одържавяване, посочени в ЗВСОНИ. При липсата на такива доказателства и настоящата инстанция приема, че жалбоподателите не са доказали имотът на ул. "Ив. Шишман" № 21 в София да е бил собствен на ЗД "Балкан-Пожар-Транспорт", както и че е отнет принудително от дружеството по реда на Закона за Държавния застрахователен институт от 1946 г. Обратно, от АДС е видно, че принудителното отнемане е станало през 1950 г. на основание постановление на Министерския съвет от ДЗИ. Изложените мотиви са достатъчни, за да обосноват законосъобразността на отказа на областния управител да се произнесе по заявление № РД-97-00-6043 от 19.11.1998 г. относно имота на посочения по-горе адрес за признаване право на обезщетение по ЗОСОИ. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - III отделение,