Решение № 3765 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2012 г.

Решение № 3765 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Югозападна и на директора на агенция "Митници" чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодорка Вълканова, срещу решение от 29.12.2011 г. по адм. дело № 741 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд. С него по жалба на Ангел Димитров Георгиев е отменено ППСПДВ под № 009 от 26.11.2001 г. на началника на митница Благоевград, потвърдено с решение № 17-27 от 24.04.2002 г. на директора на РМД - София. С него е определено допълнително задължение за митни сборове общо в размер на 6 637.00 лв., което включва задължение в размер на 714.00 лв. за мито, в размер на 3 868.00 лв. за акциз, в размер на 2 055.00 лв. за ДДС и лихва за забава от 14.04.1997 г. до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - Ангел Димитров Георгиев оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представил адв. Юрий Янков, който е депозирал възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Софийският градски съд е бил сезиран с жалба срещу ППСПДВ под № 009 от 26.11.2001 г. на началника на митница Благоевград, потвърдено с решение № 17-27 от 24.04.2002 г. на директора на РМД - София. С него е определено допълнително задължение за митни сборове общо в размер на 6 637.00 лв, както и лихва за забава от 14.04.1997 г. до окончателното изплащане на същото. Съдът по повод на направено възражение за погасяване поради изтекла абсолютна давност на така определеното публично задължение, за чиито характер и размер по делото няма спор, е счел, че е основателно. Изложил е съображения относно характера на института на погасителната давност, приложимата материалноправна разпоредба, в която той е уреден към момента на неговото възникване - чл. 140 от ДПК (отм.). Според съда давностният срок е започнал да тече от 1.01.1998 г., като съгласно ал. 2 от посочената разпоредба с изтичането на 10 години се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността. Аналогична е и разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че при съобразяване с тези норми установените с ППСПДВ публични задължения са погасени поради изтичането на абсолютна погасителна давност, което е станало на 1.01.2008 г. По тези съображения е счел, че оспореното постановление за принудително събиране следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е безспорно установено, че на 30.03.1997 г. през митница Калотина на митническата територия на Р България е въведен лек автомобил "Mitsubishi Montero" от Ангел Димитров Георгиев, като е осъществено обмитяване, съгласно квитанция за внос № 00142 от 14.04.1997 г., на основание чл. 39 от ЗМ (отм.). След прилагане на последващ митнически контрол, съгласно правилата по чл. 84 и сл. от ЗМ, в сила от 1.01.1999 г., е установено, че процесният автомобил има други технически характеристики, поради което е определено допълнително посоченото задължение за мито, за акциз, за ДДС, както и акцесорното задължение за лихва. Осъществено е уведомяване на лицето за заплащане на така определените и дължими суми по възникналото задължение за митни сборове, за акциз, за ДДС и за лихва, като това е станало с писмо № 9400-0041 от 13.05.2001 г. на началника на митница Благоевград на 8.10.2001 г. Поради липса на доброволно изпълнение е издадено процесното постановление за принудително събиране на държавни публични задължения, каквито са процесните, съгласно чл. 13, ал. 2 от ДПК (отм.). Следва да се приеме, че дължими се явяват митните сборове, акциз, данък върху добавената стойност и лихва за забава, определени с процесното постановление, доколкото това съответства на съдържанието на чл. 211а от ЗМ, представлява индивидуален административен акт и понеже писмото от 13.05.2001 г. представлява покана за доброволно изпълнение. Няма данни да е издаван друг индивидуален административен акт в резултат на проведеното производство по чл. 84 и сл. от ЗМ. Давността е материалноправен институт, респ. правната норма, която е материалноправна и приложима се явява тази, която е действала към момента на възникване на спорното правоотношение, като това е чл. 140 от ДПК (отм.). Съгласно тази разпоредба публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите по чл. 152 и чл. 153 от кодекса. При съобразяване с изложеното давността е започнала да тече от 1.01.2002 г., понеже процесното публично задължение е определено по вид и съдържание, респ. по основание и размер с ППСПДВ под № 009 от 26.11.2001 г. на началника на митница Благоевград, и е изтекла на 1.01.2012 г. Единственото касационно възражение е насочено към неотчитане на факта, че теченето на давността е прекъснато с издаване на процесното постановление и е започнал да тече нов давностен срок. Същото е неоснователно, понеже давността за процесното вносно митническо задължение е започнала да тече от издаването на постановлението, когато то е възникнало, като първоначално определеното по основание и размер задължение е било изпълнено чрез плащане от лицето на 14.04.1997 г. Изтичането на давностния срок се преценява относно това задължение определено с оспореното постановление, като в чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.), аналогично в чл. 171, ал. 2 от ДОПК е прието, че това е независимо спирането и прекъсването на течението на същия. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна следва да се присъдят такива направени за касационната инстанция в размер на 800.00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение