Решение № 4052 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2013 г.

Решение № 4052 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Силистра, срещу решение № 61/09.10.2013 г., постановено по адм. дело № 89/2013 г. на Административен съд - Силистра, с което е отменена по жалба на Георги Иванов Иванов от гр. Силистра заповед № РД-11-072/05.08.2013 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Силистра, и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнагараждение. Ответникът по касационна жалба - Георги Иванов Иванов, жив. в гр. Силистра, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че оспорената заповед, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правотоношение на Георги Иванов Иванов на длъжност началник отдел "Регионална политика" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността, е издадена от компетентния съгласно чл. 108 ЗДСл орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. За да стигне до този извод, съдът е констатирал, че длъжността е премахната като нормативна позиция още на 05.02.2010 г. Към този момент жалбоподателят е бил в неплатен отпуск по служебното си правоотношение на основание чл. 64, ал. 1 от ЗДСл и е изпълнявал по трудово правоотношение длъжността "директор на ОД "Земеделие" - Силистра. Със заповед, връчена му на 02.08.2013 г. на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗА е прекратено трудовото му правоотношение с МЗХ. На същата дата Иванов е подал заявление до директора на ОД "Земеделие" - Силистра, че се явява на работа и желае да бъде прекратен неплатения му отпуск, както и че във връзка с § 7 от ПЗР ЗДСл, изразява желание да бъде преназначен на длъжността "главен секретар на ОД "Земеделие" - Силистра. На 05.08.2013 г. е издадена оспорената заповед, а с писмо от 08.08.2013 г. административният орган е уведомил жалбоподателя, че в ръководената от него администрация не съществуват възможности за преназначаването му на длъжността главен секретар или друга равностойна на него длъжност, при условията на § 7 ПЗР на ЗДСл. Изпълняваната от Иванов длъжност по трудово правоотношение по аргумент от чл. 19а от Закона за администрацията и по силата на чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на ОДЗ попада в приложното поле на чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл след прекратяване на пълномощията му на орган по чл. 19, ал. 4 от ЗА държавният служител има право на възстановяване на предишната му длъжност, а когато същата е закрита - на него му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Оспорваната заповед е издадена в нарушение на материалноправната норма на § 7 от ПЗР на ЗДСл, тъй като административният орган в случая е бил длъжен да предложи друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация, но не го е направил. Решението е правилно. Съдът обосновано е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността началник отдел "Регионална политика", но в случая не това е спорният по делото въпрос. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, в този случай в хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗДСл във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията законовото задължението на административния орган да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание. Предвид изложеното правилна е преценката на АС за постановяване на оспорения административен акт в нарушение на материалноправната норма на § 7 от ПЗР на ЗДСл, отмяната на акта и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Иванов със задължителни указания. С оглед изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят 225 /двеста двадесет и пет/ лева разноски - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, платими от Областна дирекция "Земеделие", гр. Силистра. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение