Решение № 10374 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2013 г.

Решение № 10374 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Николай Станев Николов от гр. Ямбол против решение № 4115 от 25.03.2013 г., постановено по адм. д. № 11934/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 380 от 22.08.2012 г. на министъра на отбраната за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 242, т. 1 и т. 4 от ЗОВСРБ. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е преценил в съвкупност всички приети по делото доказателства, не е обсъдил наведените от жалбоподателя възражения, в резултат на което е достигнал до неточни фактически заключения и неправилни правни изводи. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на правния спор с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът - министърът на отбраната, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съдебен състав е направил съвкупен анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства. Безспорно е установено, че Николай Николов е изпълнявал длъжността началник-отделение "Логистика" във военно формирование - Безмер. Съответен на доказателствата е изводът, че командирът на военновъздушните сили е назначил комисия за извършване именно на служебна проверка на нерегламентирано движение на отбранителни продукти от отделение "Логистика" на военно формирование 26030 - Безмер. Това се установява от заповед № 355/08.06.2012 г. и заповед № 384/20.06.2012 г. за поправка на предходната заповед. За извършената служебна проверка на 27.06.2012 г. е изготвен протокол, в който подробно са отразени констатациите на комисията. Посочено е, че майор Николай Николов в нарушение на чл. 168, т. 5 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България не е организирал и контролирал воденето на отчета, отчетността, заявяването, получаването, изразходването и отчитането на бойните припаси за стрелба съгласно разпореждане № 118/08.12.2008 г. на началника на генералния щаб; не е извършвал проверки на хранилищата и не е докладвал писмено на командира за констатираните разлики в наличността на НУРС от тип С-5; подпомагал е нерегламентирано влизане на гражданско МПС в района на формированието, натоварването му и напускането на района. Паралелно, по заповед на командира на военновъздушните сили, е извършена и непланова инвентаризация на отделните видове отбранителни продукти в отделение "Логистика", за което са изготвени доклад и анализ от 26.06.2012 г. Тези констатации са отразени и в протокол № 400-4897/27.06.2012 г., който е част от служебната проверка. С всички доказателства военнослужещият е запознат на 17.08.2012 г., когато е проведена беседа с него и същият е заявил, че ще даде писмени обяснения, което е сторено на 20.08.2012 г. На 22.08.2012 г. командирът на военновъздушните сили е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Николай Станев Николов. На същата дата министърът на отбраната е издал заповед № 380/2012 г., в която подробно е изложил фактическите си съображения, позовавайки се на протокол № 400-4897/27.06.2012 г. и изводите си за допуснато тежко нарушение на военната дисциплина по чл. 242, т. 1 и т. 4 от ЗОВСРБ, поради което е наложил на Николай Николов дисциплинарното наказание "уволнение". При тези данни първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалноправните норми. Заключил е, че дисциплинарното наказание е установено по реда на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ. Военнослужещият е запознат със събраните доказателства и е дал писмени обяснения, с което са спазени изискванията на чл. 144 от ППЗОВСРБ. Изпълнени са материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗОВСРБ. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи се споделят от касационната инстанция. Релевираните от касатора възражения са обсъдени и от първоинстанционния съдебен състав. Неоснователен е доводът, че не е извършена надлежна служебна проверка по чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ. Същата е открита със заповед № 355 от 8.06.2012 г., поправена със заповед № 384/20.06.2012 г. Няма процесуална пречка и резултатите от направената вътрешноведомствена проверка, касаещи работата по служба на военнослужещия, да бъдат предоставени и съобразени от назначената комисия за служебната проверка. Всички констатации са изложени в протокол № 400-4897/27.06.2012 г., който - като част от дисциплинарната преписка, е предоставен на касатора по време на проведената с него беседа на 17.08.2012 г. Неоснователно е възражението, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съдът не е съобразил, изразяващо се в неспазване срока за провеждане на беседата с дисциплинарноотговорното лице. Установеният 5-дневен срок в чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ е инструктивен. След като в изпълнение на чл. 144 от ППЗОВСРБ е проведена беседа с жалбоподателя, на която командирът на военното формирование го е запознал с резултатите от проверката и е приел писмените му обяснения, съставен е протокол, подписан от лицата, участвали в беседата съгласно чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ, то са изпълнени и изискванията на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и на чл. 144, ал. 4 от ППЗОВСРБ. Същественото е, че наказанието е наложено в сроковете, предвидени в чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ след предложение на командира до министъра на отбраната в хипотезата на чл. 146, ал. 2 от ППЗОВСРБ. Неоснователен е касационният довод за неправилност на решението поради това, че съдът не е съобразил липсата на предложение за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като същото е с дата след издаване на оспорената заповед. Видно от съдържанието на акта, дисциплинарнонаказващият орган не се е позовал на изложеното в предложението, а на констатациите на комисията и изготвената докладна записка от 22.08.2012 г. Не намира опора в доказателствата по делото и закона твърдението на Николов, че в заповедта за първи път са му вменени нови нарушения, които не са констатирани с протокол № 400-4897/27.06.2012 г. на комисията. В заповедта са изведени обобщените факти и обстоятелства, въз основа на които органът е наложил дисциплинарното наказание. Конкретните съображения се съдържат в цитирания протокол от проверката (стр. 17), те са установени и от многобройните писмени доказателства по преписката, с които военнослужещият е запознат в хода на беседата. Както правилно е приел първоинстанционният съд, описаните в заповедта нарушения на задълженията по отчетността са част от длъжността, заемана от Николов. Съгласно приложената длъжностна характеристика за длъжността началник отделение "Логистика", на касатора са вменени и специални функционални задължения и изложените в решението мотиви в тази връзка се споделят изцяло от настоящата инстанция. Повторно наведеният довод, че посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание разпореждане № 118/08.12.2008 г. на началника на генералния щаб е отменено с т. 3 на заповед № ОХ-137/06.03.2012 г., е неоснователен. То не е отменено, както обосновано е приел тричленният съдебен състав, а с т. 3 е отменена министерска заповед № ОХ-655/25.10.2006 г. Като е приел, че дисциплинарните нарушения, за които касаторът е уволнен, са безспорно установени от всички събрани по делото доказателства, съдът е постановил аргументирано решение, в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав