Решение № 161 от 15.10.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002900972/2024 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Р. Г. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 2933/08.08.2022 г. по гр.д. № 4604/2021 г. на РС-Пловдив. Молителката твърди, че не е могла да вземе участие лично при водене на делото в ПРС срещу нея и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Призовките до Р. П. не са били изпратение до посочения от нея в договора за кредит адрес в гр. Шумен, не е било залепено уведомление, нито такова е било пуснато в пощенската кутия. Липсва отразяване от длъжностното лице по призиваването, че не е намерено лице да получи съобщението, поради което счита, че са нарушени процесуалните правила за връчване на призовки. Поради изложеното иска отмяна на решението на ПРС и връщането му на райония съд за разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата „София комерс кредит груп“АД е подал писмен отговор, в който оспорва допустимостта и основателността на същата. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.П., която поддържа становището по писмения отговор и претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал.1, т. 5 ГПК. По основателността на молбата: Първото отменително основание по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК, на което се позовава молителката, е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Първоначално първоинстанционното производство по исковата молба на „София комерс кредит груп“АД срещу Р. Г. П. е образувано пред ШРС с оглед посочения в молбата адрес на ответницата: гр. Шумен, бул. Ришки проход № 20, вх.А, ет.1, ап.13. След извършена служебна справка от ШРС предвид потребителския характер на спора е установено, че ответницата по иска има поС.ен адрес в гр. Шумен и настоящ адрес в гр. Пловдив, поради което на осн.чл.113 и чл.119, ал.3 ГПК делото е изпратено по подсъдност на ПРС. Видно от съдебните книжа по гр.д. № 4604/2021 г. на ПРС до Р. П. са изпратени следните съобщения: 1/ на поС.ния адрес в гр. Шумен, посочен и в процесния договор за кредит като адрес за кореспонденция по договора, с удостоверяване от връчителя на 19.05.2021 г., че лицето не пребивава на адреса, тъй като живее в чужбина и жилището е необитаемо по сведение на съсед Снежана Йорданова, като е отбелязано, че е залепено уведомление на входната врата на ап.30; второ съобщение до адреса в гр. Шумен с аналогично удостоверяване от 25.08.2021 г. и залепване на уведомление на входната врата на ап.30; 2/ на адреса в гр. Пловдив по регистрирания настоящ адрес към този момент с удостоверяване на 31.05.2021 г. от връчителя, че сградата е студентско общежитие и по сведение на домакина лицето не живее на адреса, като на 06.07.2021 г. е залепено уведомление на входната врата на общежитието и е оставено уведомление в портиерната, отново удостоверени от длъжностото лице по призоваването действия; 3/ на адреса по последната месторабота, при удостоверяване на 30.06.2021 г. от връчителя, че договорът е прекратен от м.08.2020 г. Горното налага извод, че е осъществена хипотезта на чл.47, ал.1, изр. последно ГПК – връчителят е събрал данни, че ответницата не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Удостоверено е залепване на уведомление на входната врата на апартамента, респ. на общежитието, т.е. и на двата известни по делото адреса на ответницата – поС.ен и настоящ. Коментираното изявление на връчителя представлява официален свидетелстващ документ на осн. чл.179, ал.1 ГПК, тъй като е изададен от длъжностно лице в кръга на службата му по установения в чл.47, ал.1 ГПК ред и форма, поради което съставлява доказателство за извършените от връчителя действия. Предвид обвързващата съда материална доказателствена сила, с която се ползва този документ, при оспорване от страна на молителката на верността му, нейна е доказателствената тежест да установи твърденията си за неосъществяване на удостоверените в изявлението факти. Доказателства в тази насока не са представени в настоящото производство. Следователно призоваването на молителката като ответник в производството по гр.д. № 4604/2021 г. на ПРС не е в нарушение на процедурата по чл.47 ГПК и законосъобразно й е бил назначен особен представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК. Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се явява неоснователна. Предвид изхода от спора и направеното искане от ответника по молбата следва да му се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 1666, 56 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.