Решение № 150 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 407/2013 г.

Решение № 150 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 407/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения С. И. Б. за възобновяване на чнд № 7636/2012 г. по описа на Районния съд в гр. Пловдив и отмяна на постановеното по него определение 04.12.2012 г. В искането се сочи, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното: Районният съд в гр. Пловдив с определение от 04.12.2012 г. по чнд № 7636/2012 г. на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК групирал наказанията, наложени на С. И. Б. по седем дела, като формирал една съвкупност, присъединил към най-тежкото наказание лишаване от свобода две наказания глоба и постановил самостоятелно изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по две присъди. Това определение влязло в сила на 19.12.2012 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането за неговата ревизия по реда на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Районният съд извършил групиране на наложените на осъдения Б. наказания в нарушение на задължителните разпоредби на т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г., ОСНК. Съдът неправилно приел, че с определение по нохд № 1465/2002 г. на искателя е наложено ефективно наказание три години лишаване от свобода. Видно от приложената справка за съдимост с коментираното определение е извършено групиране на условни наказания без да е определен нов изпитателен срок или да е посочен режим на изтърпяване. Последният съдебен състав, сезиран с определяне на общо наказание на С. Б., е следвало да прецени налице ли са условията по чл. 68 и по чл. 23 -25 от НК за всички негови осъждания, предвиждащи подлежащи на изтърпяване наказания. Той не е обвързан от предходно извършеното групиране и следва да прецени самостоятелно кое е най-благоприятното за осъдения съчетание. Неправилното приложение на чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 от НК уврежда интересите на осъдения и предпоставя отмяна на атакуваното определение по реда на възобновяването на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Делото следва да се разгледа повторно от състав на Районния съд в гр. Пловдив, който да извърши законосъобразно групиране на наложените на С. И. Б. наказания. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение