Решение № 5935 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2012 г.

Решение № 5935 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив против решение № 1049/10.05.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 872/2012 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 161102838 от 30.11.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД-Пловдив на НАП, потвърден с решение № 200/22.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив, с който на ЕТ "Емилиана Георгиева-ДЕО" е начислен данък по ЗДДС в размер на 20 597,44 лева и прилежащи лихви в размер на 5152,12 лева. Със същото решение НАП, дирекция "ОУИ"-Пловдив е осъдена да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 1250 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Касаторът поддържа, че по делото не съществува спор за фактите и те правилно са установени от административния съд. Оплакването на касатора е, че съдът е изместил спорния въпрос по делото, а именно-извършената продажба на УПИ от ревизираното лице представлява ли независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и съответно задължена ли е да начисли ДДС върху приходите от нея. Според касатора дейността, състояща се в извършените от жалбоподателката разпоредителни сделки с недвижими имоти в периода м. 02.2008 г. - м. 05.2009 г. може да се определи като независима икономическа дейност с цел редовно получаване на приход от нея. Според касатора, ирелевантно за определянето на дейността като икономическа дейност за целите на ЗДДС е обстоятелството, че част от тях са освободени. Ответникът в касационното производство-ЕТ "Емилиана Георгиева ДЕО" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена от надлежна страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект е извършена ревизия по приложението на ЗДДС, за периода-15.05.2009 г. -31.05.2010 г. В хода на ревизията е установено, че Емилиана Георгиева извършва търговска дейност като ЕТ "Емилиана Георгиева-ДЕО", изразяваща се в търговия на дребно с облекло. Установено е също така, че като физическо лице, Емилиана Георгиева е отдавала под наем магазин, склад и санитарен възел, находящи се в гр. Пловдив, ул. "Одрин" № 6. Установено е също така, че на 25.02.08 г. Емилиана Йовчева е продала право на строеж за магазин за промишлени стоки № 1 и № 2, склад № 4 и гараж, находящи се в гр. Пловдив, кв. Остромила. На 21.03.08 г. продава заедно с майка си апартамент в гр. Пловдив, ж. к. Тракия. На 30.03.2009 г. продава УПИ в гр. Пловдив на купувача "Мотокар сервиз-Терзиеви и Узунов" за сумата от 150 000 лева. На 20.05.2009 г. продава на същата фирма друг УПИ в гр. Пловдив за сумата от 100 000 лева. Направен е извод, че към м. 04.2009 г. Емилиана Йовчева и като ЕТ е достигнала облагаемия оборот по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС и е следвало да подаде заявление за регистрация по този закон в срок до 14.05.2009 г. което не е направено. Констатирано е също така, че основанието за регистрация е отпаднало на 31.05.2010 г. За периода от 14.05.2009 г. до 31.05.2010 г. върху стойността на извършените доставки е начислен ДДС. С решението на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив е прието, че извършените от жалбоподателката разпоредителни сделки с недвижими имоти в периода м. 02.2008 г. - м. 05.2009 г. може да се определи като независима икономическа дейност с цел редовно получаване на приход от нея. Административният съд е възприел извода на приходния орган, че е налице единство на субекта-физическо лице, който с оглед регистрацията си като едноличен търговец, добива и търговско качество, но субектът си остава физическото лице, което подлежи на регистрация по ЗДДС. Съдът обаче не е възприел извода на приходния орган, че с продажбата на УПИ, реализирана през м. 03.2008 г. жалбоподателката е извършила търговска дейност. Съображенията на съда са, че въпросното УПИ не е заведено като ДМА във фирмата на жалбоподателката, нито пък имало доказателства получената цена от продажбата му да е третирана като актив от предприятието на ЕТ. Съдът е преценил въпросния УПИ като актив с двойно предназначение - който може да бъде използван, както за извършването на стопанска дейност, така и за лични нужди. Съдът е посочил, че в конкретния случай няма данни въпросният УПИ да е включен в счетоводството на фирмата на жалбоподателката, нито данни за осчетоводени фирмени приходи или разходи, свързани със същия. Съдът е приел, че от страна на жалбоподателката упражненото право на избор по отношение на този имот е да го ползва в личното си имущество, като го е изключила от системата за облагане с ДДС, поради което продажната му стойност не може да бъде включена в облагаемия оборот на лицето за 12-те месеца, предхождащи 30.04.2009 г. Следователно, за жалбоподателя не е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС с оглед получения приход от продажбата на въпросното УПИ, респективно за начисляване на ДДС върху извършените продажби. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. От значение за разрешаване на спора между страните е отговорът на въпроса-извършените от жалбоподателката продажби на недвижими имоти може ли да се квалифицира като независима икономическа дейност. По аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Безспорно е, че в конкретния случай продажбите на недвижимите имоти не са осъществявани по занятие, тъй като ревизираното лице не е брокер на недвижими имоти, а се занимава с продажба на дрехи. Безспорно е също така, че въпросните продажби на недвижими имоти са възмездни, т. е. лицето е получило възнаграждение за продадените имоти. Въпросът е, доколко дейността е осъществявана редовно. В ЗДДС не се съдържа определение на понятието "редовно", нито определение на понятието "инцидентни доставки". Тълкувайки понятието "редовно" в контекста, в който е употребено следва, че за да е независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през определен период от време. При определяне на продължителността на този период от време, настоящият съдебен състав изходи от критериите в ЗДДС. В разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС - задължителна регистрация, законодателят е въвел период от време, който е от значение за минимално необходимия оборот за задължителната регистрация. Този период от време е 12 последователни месеца, през които лицето реализира оборот от дейността си. В конкретния случай, приходните органи не са установили извън м. март и м. май 2009 г., ревизираното лице да е продължило да се занимава с продажба на недвижими имоти през следващите месечни периоди до м. март 2010 г., въпреки, че и те са били в рамките на ревизирания период. Следователно, необосновано е да се приеме, че извършените продажби на УПИ през м. март и м. май на 2009 г. от жалбоподателката водят до извод за системност на извършваната дейност по продажба на недвижими имоти. От друга страна, не без значение относно квалификацията на продажбите като независима икономическа дейност или не, е фактът относно начина на придобиване на продадените имотите. В конкретния случай продадените УПИ не са купени от жалбоподателката с цел последващата им продажба, а са придобити от ревизираното лице по наследство и дарение повече от две години преди продажбата им. Тези обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че с извършването на процесните продажби, намерението на лицето не е било да постави началото и развие независима икономическа дейност с предмет покупко-продажба на недвижими имоти, а да се възползва от търсенето на съответния географски пазар на недвижимите имоти и реализира доход за себе си, поради което незаконосъобразно приходният орган е определели извършените сделки по продажба на УПИ като облагаеми доставки съгласно чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Отменяйки РА, Административният съд е постигнал законосъобразния резултат, поради което решението му следва да се потвърди по съображенията, изложени по-горе в настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд