Решение № 3077 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ВАЯ ЕКО ТУРС ЕООД (универсален правоприемник на ЕТ ВАЯ ТУРС С. ЯНЧЕВА ), подадена чрез пълномощник адв.Е. Тончева. Жалбата е против решение 1783 от 29.12.2022г., постановено по адм. дело 2204/2022г. по описа на Административен съд Варна. С него е отхвърлена жалбата на ВАЯ ЕКО ТУРС ЕООД срещу решение 37/3/3120244/3/01/04/01 изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение 37/3/3120244/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител юриск.Т. Ламбев, с писмени молби оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице основанията на чл.209, т.3 от АПК за отмяна на съдебния акт. Предлага обжалваното да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 1783 от 29.12.2022г., постановено по адм. дело 2204/2022г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на ВАЯ ЕКО ТУРС ЕООД срещу решение 37/3/3120244/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , и ВАЯ ЕКО ТУРС ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски в размер на 1379.30 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган - изпълнителенният директор на Държавен фонд Земеделие , съгласно чл.73 ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, Загл. изм. ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г.). Същото било издадено при спазване изискването за форма, както и в хода на административното производство не били допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване правото на жалбоподателя да участва и представи всички свои възражения преди издаване на акта. Административният съд е приел за неоснователно възражението по отношение приложимостта на ЗУСЕФСУ, като се е мотивирал с действието на §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ или ЗУСЕФСУ след изм. с бр.51 на ДВ от 2022г., както и с измененията на чл.27 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), обнародвани в ДВ, бр.51/2019г., в сила от 28.06.2019г. Съдът се е мотивирал, че в конкретния случай основанието за издаване на оспорения пред него акт е неизпълнение или по-точно, непостигане от едноличния търговец на заложените в приходната част на бизнес плана финансови показатели, които са послужили като основание проектът да бъде определен като допустим. Посочил е, че практиката на ВАС е категорична, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и съставлява именно основанието, предвидено в чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция неизпълнение на одобрени индикатори. Посочил е, че реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността и неизпълнение на ангажимента за поддържане на определен брой работни места, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, съответно приложение намира чл.27 ал.6 от ЗПЗП. На следващо място първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите, че не е налице неизпълнение на чл.16 ал.2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба 29/2008г.). Безвъзмездната финансова помощ според съда е предоставена не само за изграждане на инвестицията, но и за нейното използване, за да се осъществят целите на финансирането устойчива заетост и икономическа жизнеспособност на проекта. В случая с оглед фактите по делото изпълнението на поетите финансови ангажименти с бизнес плана, неразделна част от ободрения проект са в размер на 0.15 % годишно от заложените приходи за проверявания период, а заетостта 36,17 %, което налага извода, че посредством реализацията на проекта не се постигат целите, заложени в чл.2 от Наредба 29/2008г. и представлява нарушение на нормативни разпоредби и на чл.4.17 и чл.4.25 от договор 37/3/3120244/13.12.2013г. Административният съд не е споделил и възражението на жалбоподателя за неприложимост на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 , обн. в ДВ бр.69/30.08.2019г. Също така е прието, че в случая оспореният акт не е издаден след изтичане на допустимия срок, в който може да се образува процедура по възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. На следващо място по отношение твърденията за форсмажорни обстоятелства , съдът е приел, че неизпълнението на задълженията на Енерго Про АД не могат да се квалифицират като такива по смисъла на §1 т.17 от Наредба 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба 23/2009г.), като не е приел и че ДФЗ е бил уведомен за липсата на електрическо захранване, тъй като при посещението на място било установено наличието на дизелов генератор. За неоснователно е прието и възражението за изтекла давност, като съдът се е мотивирал, че решението за налагане на финансова корекция е издадено в определения от чл.3 на Регламент 2988/95 на Съвета срок 4 години от момента, в който нередността е извършена. Приел е, че решението е постановено в рамките на давностния срок до 13.12.2022г. На последно място Административен съд Варна е установил, че наложената финансовата корекция в размер на 100 % от изплатената по договора финансова помощ е в съответствие с чл.46 ал.2 от Наредба 29/2008г. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Варна е извел правилни правни изводи, като следва да се отбележи, че по установените факти няма спор между страните. Неоснователно е възражението на касатора, че в конкретния случай не е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Не се споделя изложеното в касационната жалба, че в случая не е налице неизпълнение с оглед цитираните като основание за издаване на решението за налагане на финансова корекция нормативни актове - Наредба 23/2009г. и Наредба 29/2008г., както и, че в договор 37/3/3120244/13.12.2013г. не е предвидено изрично задължение по отношение на реализирането планираните в проекта приходи. Правилно съдът е приел, че допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на цитираните наредби и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредба 29/2008г. Обосновано административният съд е стигнал до извод, че бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От правилния прочит на разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба 29/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1.целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2.критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В касационната жалба неправилно се твърди, че несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изгладил 4 къщи за гости в землището на [населено място], местност Перчемлията, община Аксаково, област Варна, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Построяването на къщите за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството на едноличния търговец. Средно аритметично за двете финансови години (2016 г. и 2017 г.) изпълнението на бизнес плана като приходи от нощувки е 0,15% (установено от вещото лице по делото) и не е осигурена заетостта, съгласно предвидените в бизнес плана три работни места. Констатираната средноаритметична заетост за проверявания период представлява 36,17% от заявената. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т.4.17 и т.4.25 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46 от Наредба 29/2008г. и чл.59, ал.1 от Наредба 23/2009г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Изложените от касатора обективни обстоятелства (липса на осигурено от Енерго Про Мрежи АД електрозахранване), с който обосновава невъзможността на туристическия обект да функционира нормално не променя горните изводи. Отговорността на ползвателя на помощта за неизпълнение на договорните задължения се изключва само ако се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т.17 от ДР на Наредба 23/2009г. В посочената разпоредба изчерпателно са изброени обстоятелствата, които се квалифицират като форсмажорни. Това са: смърт на получателя на помощта; продължителна професионална нетрудоспособност на получателя на помощта; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. В случая нито се твърди, нито се доказва ползвателят да е бил изправен пред някое от посочените по-горе препятствия, следователно не са налице основания за изключване на отговорността му за неизпълнение на задълженията му, следващи от сключения с ДФЗ договор. Нещо повече - съгласно договора ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда за възникване на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 - дни от датата, на която е възможно това да стане, което в настоящия случай не е сторено. Изложеното от касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил и не е обсъдил осигуряването на електричество за обектите посредством поставянето на дизелов генератор, са неоснователни. Следва да се отбележи и, че замяната на електрозахранване от Енерго Про Мрежи АД с електричество от работата на дизелов генератор, не предполага почти пълното неизпълнение на бизнес плана - 0,15% за две финансови години (2016г. и 2017г.). При положение, че т.30 от приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 предвиждат 100% финансова корекция за до 20% изпълнение на финансовите индикатори, то соченото от касатора обстоятелство не се отразява на правилността на оспорения административен акт. С касационната жалба се твърди, че в случая не са налице всички елементите на фактическия състав на определението за нередност . Според легалната дефиниция на чл.2, т.36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Допуснатите от ползвателя на помощта бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на относимите наредби и договора за отпускане на финансова помощ, което от своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл.2 от Наредба 29/2008г. В случая е установено конкретно бездействие на едноличния търговец, а именно много висока степен на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент 1083/2016г., поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл.2, т.7 от Регламент 1083/2006г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност има или би могло да има . Следователно в случая са налице всички елементи от понятието за нередност и изложеното от касатора е неоснователно. Неоснователен е доводът на касатора, че след датата 13.12.2018г. процесната инвестиция не подлежи на мониторинг. В настоящия случая не е налице тази забрана по прилагане на процедура за мониторинг. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла, както правилно е приел и съда. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл.1, §2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. през мониторинговия период. Касае се за продължаваща нередност по смисъла на чл.3, §1, ал.2, от Регламент 2988/95. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Доколкото самата нередност се изразява в неизпълнение на договорно задължение на показатели одобрения с договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ бизнес план, то по аргумент на приетото в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011г. по дело С-465/2010 следва да се приеме, че давността ще започва да тече от датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да изпълнява произтичащите от договора задължения, т.е. от края на мониторинговия период, а именно от 13.12.2018 г. Според чл.3, §1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2022г., а решението за налагане на финансова корекция е издадено преди това - на 12.08.2022 г. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че ЗУСЕФСУ не е приложим за мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013. В случая е приложима разпоредба на чл.27, ал.6 от ЗПЗП /ДВ бр.51 от 2019г. в сила от 28.06.2019г./, тъй като това е действаща норма в специалния закон ЗПЗП, вкл. по аргумент на §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП /ДВ бр.51/2019г. в сила от 28.06.2019г./ регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 ЗУСЕФСУ. В случая е налице именно хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ доколкото заложените в бизнес плана финансови показатели представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. Неоснователно е възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последното са коментираните в първинстанционното и настоящото решение законови и подзаконови разпоредби. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. 14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020г. по адм. дело 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. В случая няма нарушение на чл.14, ал.3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Ето защо не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за определяне на подлежащата на възстановяване сума. В случая не е налице допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресатите. Касаторът твърди, че решението за налагане на финансова корекция е издадено и по отношение на С. Янчева, което с оглед съдържанието на оспорения акт не се установява. В случая финансовата корекция е наложена на ЕТ ВАЯ ТУРС СТАНИМИРА ЯНЧЕВА , а по делото е установено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец - ползвател по договора с ДФЗ, на ВАЯ ЕКО ТУРС ЕООД. Установено е и заличаване на ЕТ ВАЯ ТУРС С. ЯНЧЕВА . По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Също неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на чл.143, ал.3 от АПК разноски за юрисконсултско възнаграждение се дължат при юрисконсултско представителство, каквото в случая не е осъществено. Не представлява такова подадените две молби, с което не са изложени никакви доводи по съществото на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,