Решение № 2611 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2014 г.

Решение № 2611 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на "Монте" ЕООД - гр. Пловдив срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив- Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819 на територията на област Пловдив, в частта досежно определеното обезщетение за следния недвижим имот, а именно: част от ПИ с планоснимачен номер по КВС 5740, находящ се в землището на с. Брестеник, община "Родопи", област Пловдив, целият с площ от 9,380 дка. От така цитирания недвижим имот с процесното решение на МС се отчуждава част в размер на 0,398 дка, за която е определено обезщетение в размер на 1356 лв. Жалбоподателят не е доволен от размера на определеното обезщетение и счита същия за занижен и несъответен на действителните пазарни цени. Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Георгиева оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители адв. Михайлов, юрк. Манолова и юрк. Станева, оспорват жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна- адресат на решението на МС в атакуваната му част, срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчужденият имот с обща площ от 9.380 дка /и с площ на отчуждената част - 0.398 дка/ представлява поземлен имот, по предназначение на територията - селскостопанска и начин на трайно ползване - нива. Административният орган е изготвил независима оценка на имота (л. 53-65 по делото) съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства по чл. 32 от ЗДС, при което е определил обезщетение в размер на 1356 лв за отчуждаваните от имота 0.398 дка. Вещото лице по неоспорената от страните и приета от съда съдебно-оценителна експертиза е представило заключение, в което също е обсъдило пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 19.03.2011 г. - 19.03.2012 г. Експертизата е констатирала, че липсват данни по отношение процесния имот да е провеждана процедура по одобряване на подробен устройствен план и да е променено предназначението на имота от земеделска земя в такава за неземеделски нужди, поради което е изчислило осреднена стойност от 4277.02 лв на декар /Корекция към СОЕ - л. 782 към делото, ведно с коригирана таблица/. В резултат на това оценката на подлежащата на отчуждаване част от процесния имот е определена от вещото лице на 1702.25 лева. По изрично настояване на процесуалния представител на Министерски съвет и на заинтересованите страни, вещото лице е изготвило и втори вариант на СОЕ, като е включило в пазарните аналози и сделка за покупко-продажба, сключена в относимия период с н. а. № 42, т. 41, н. д. № 6681/15.06.2011 г., с една от страните - търговец, изповядана по данъчна оценка. При този вариант вещото лице е определило осреднена цена 2 665.53 лв за декар или размер на обезщетението за отчуждаемата площ от процесния ПИ - 1060.88 лв. Настоящият съдебен състав кредитира експертното заключение като неоспорено от страните и компетентно изготвено в неговия втори вариант, при който е определена осреднена цена 2 665.53 лв за декар или размер на обезщетението за отчуждаемата площ от ПИ 5740 - 1060.88 лв. Съдът споделя изцяло доводите на процесуалния представител на ответника юриск. Георгиева, дадени в хода по същество за това, че ЗДС не изключва в своите разпоредби при определяне на пазарните аналози за относимия период сделките, сключени по данъчната оценка на имотите, щом поне една от страните по тях е търговец. След като при този вариант /с включен като пазарен аналог сделката, изповядана с нот. акт. № 42, т. 41, н. д. № 6681/15.06.2011 г./ определеното от вещото лице обезщетение за отчуждаемата част от процесния имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено своевременно до съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд