Решение № 6645 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2011 г.

Решение № 6645 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Директора на САД "Комуникационни и информационни системи", подадена чрез процесуалния му представител против решение № 1492 от 30.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7774/2009 от Административен съд София град, с което е отменена негова заповед рег. № 187 от 26.10.2009 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът, в представени писмени бележки от процесуалния му представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Валентин Филипов Йосифов заповед рег. № 187 от 26.10.2009 г. на Директора на САД "Комуникационни и информационни системи", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствените правила. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая с влязла в сила присъда е установено, че Валентин Йосифов не е управлявал личния си автомобил Сеат Ибиса с ДК№ С 80-75 ХВ на 24.09.2009 г. след употреба на алкохол, за което деяние административно наказващият орган е приел, че е извършено от Йосифов виновно и представлява нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Съдът е обсъдил писмените доказателства, правно значимите факти и относимата нормативна уредба въз основа на което обосновано е приел, че в случая от събраните в хода на съдебното производство безспорно е установено, че в случая не е налице виновно извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на ответника, при което изводът му за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед е правилен. Неоснователни са наведените доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на показанията на свидетелски показания, дадени в хода на друго съдебно производство, а именно наказателното производство срещу Йосифов. Такова нарушение съдът би допуснал ако беше сторил това. В случая, правилно съдът е обсъдил само релевантният факт - влязла в сила присъда, като същевременно е извършен анализ и на останалите, събрани по надлежния ред доказателства в хода на съдебното производство по оспорване законосъобразността на обжалвания административен акт. Правилен е и изводът му, че преди налагане на дисциплинарното наказание, в нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 4 ЗМВР не е събрал и оценил всички доказателства, посочени от държавния служител. Това задължение е абсолютно независимо от това, в кой момент в хода на дисциплинарното производство държавният служител е посочил същите, стига да е преди приключването му с постановяване на крайния акт - в случая заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Направеното възражение с касационната жалба за прекомерност на присъдените разноски, представляващи хонорар за един адвокат е недопустимо- същото е могло да бъде направено най-късно преди приключване на съдебните прения в инстанцията, присъдила разноските, поради което не следва да бъде обсъждано По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение