Решение № 8763 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13164/2009 г.

Решение № 8763 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13164/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Столична РДНСК, чрез юрк. Даница Симеонова, и от Лъчезар Тодоров Капарашев и Денка Колева Димитрова, чрез пълномощника им адв. Весела Стоичкова, срещу решението от 26.02.2009 г., постановено по адм. д. № 922/2003 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 71/9.12. 2002 г. (погрешно посочено в решението като решение № 71/9.02.2002 г.) на началник сектор "СК" на Столична РДНСК. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Татяна Василева Чернева и Вера Василева Димитрова, чрез пълномощника си адв. Румяна Сидерова, намират за неоснователни подадените касационни жалби. Останалите ответници - Антов Бойков Гогов, Видка Добрева Гогова, Николина Боева Тодорова и Столична община - район "Надежда", не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Софийския градски съд Татяна Василева Чернева и Вера Василева Димитрова са оспорили решение № 71/9.12.2002 г. на началник сектор "СК" на Столична РДНСК, с което е оставен в сила акт за узаконяване № 16 от 4.11.2002 г. на строеж "еднофамилна жилищна сграда" в ПИ № 200, УПИ VIII, кв. 839, м. Триъгълника, София, издаден от главния архитект на Столична община - район "Надежда". Съдът е приел, че както оспореното пред него решение, така и потвърдения с последното акт за узаконяване, са издадени при неспазване на материалноправните разпоредби на закона. Поради това съдът е отменил оспореното пред него решение. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо обжалваното решение е законосъобразен. Установено е по делото, че на праводателите на собствениците на имот пл. № 200, включен в съсобствен по регулация УПИ VIII-199,200,201,202 в кв. 839, м. "Триъгълника" по плана на София - Лъчезар Капарашев и Денка Димитрова, е издадено разрешение за строеж за ремонт на съществуващата едноетажна жилищна сграда и преустройство на таванско помещение в жилище. Това разрешение за строеж не е било използвано, като вместо това е съборена съществуващата сграда и на нейно място, но с изменено външно очертание в хоризонтално и вертикално отношение е изградена нова жилищна сграда. Въз основа на това е направен правилния извод, че изграденото представлява незаконен строеж, за узаконяването на който е издаден обжалвания пред началника на Столична РДНСК акт. Установено е също така, че при издаването на акта за узаконяване са допуснати многобройни нарушения, описани подробно от първоинстанционния съд. Законосъобразен е извода на последния, че липсата на съгласие от всички съсобственици на УПИ VIII-199, 200, 201, 202 в кв. 839, м. "Триъгълника" е пречка за узаконяване на строежа. Неоснователно е възражението на касаторите, че разпоредбата на чл. 183 от ЗУТ е приложима само при издаването на разрешение за строеж, но не и при издаването на акт за узаконяване. Доколкото последният замества неиздадените строителни книжа, при издаването му се прилагат всички разпоредби, които биха се прилагали при издаването на строителните книжа, в това число и съгласие от съсобствениците на урегулирания поземлен имот, дадено по определения в закона начин. Неоснователно е и възражението, че редакцията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ преди изменението, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 65/2003 г. не съдържа изискване за даване на съгласие от останалите съсобственици. Приложимата в случая редакция на цитираната разпоредба е тази, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 1/2001 г., съгласно която в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, пристрояване или надстрояване от един или повече собственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до кмета на общината, с нотариална заверка на подписите на съсобствениците. Такива заявления от останалите съсобственици липсват. Нещо повече, налице са декларации от три от съсобствениците, с които изрично заявяват несъгласието си издаване на разрешение за строеж и за узаконяване на построеното. Поддържаното в двете касационни жалби възражение относно приложимостта на чл. 49, ал. 2 във връзка с чл. 50, ал. 1, б. "б" от ЗУТ е разгледано от първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че в конкретната хипотеза - предвид обстоятелството, че се касае за застроен поземлен имот, цитираната норма не е приложима. В случая, както беше посочено по-горе, се касае за изграждане на изцяло нова сграда, докато в разпоредбите, на които се позовават касаторите, става въпрос за преустройство на таванско помещение. Неприложима е и разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ. Тази разпоредба касае не узаконяване на незаконни строежи, а тяхната търпимост, поради което няма връзка с разглеждания в настоящия спор проблем. Въпросът относно търпимостта на изградената незаконна сграда следва да бъде поставен при евентуално премахване на сградата, но не и в производството по нейното узаконяване. С оглед горното и при липсата на релевираните основания за отмяна, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Независимо от изложеното, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд констатира, че диспозитивът на обжалваното решение е непълен. След като е отменил решението на началник сектор "СК" на Столична РДНСК, съдът е следвало да отмени и акта за узаконяване на главния архитект на Столична община - район "Надежда", който е бил потвърден с отмененото решение на началник сектор "СК" на Столична РДНСК. Този недостатък на оспореното решение обаче не може да бъде отстранен в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,