Решение № 488 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 833/2008 г.

Решение № 488 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 833/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.В. бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ Образувано е по касационна жалба на М. М. Ш. от с. С., Пазарджишка обл. срещу решение № 516/1.10.2007 г., постановено по гр. д. № 644/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 167/10.10.2005 г. на Велинградския РС, с което М. М. Ш. е осъден да заплати на Д. М. Е. от с. С., Пазарджишка обл. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди за неизпълнено обещание за женитба, ведно със законната лихва върху тази сума от 3.06.2005 г., до окончателното й изплащане и държавна такса в размер на 400 лв. В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният срещу него иск, да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици Ответницата по касация Д. М. Е. не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови своето решение въззивният съд е приел, за безспорно установено, че от 16.08.1998 г. страните са заживели заедно като съпрузи в дома на родителите на касатора след като са направили годеж според обичая в присъствието на техни близки, че по време на съжителството ищцата е забременяла и е родила дете на 22.06.1999 г., което е припознато от ответника. С оглед на тези безспорни факти съдът е приел, че, ответника е създал всички предпоставки ищцата да повярва, че ще сключат граждански брак, че обещанието е било сериозно предвид извършения според обичая годеж, зачеването и раждането на дете. Поведението на ответника е било възприемано по този начин не само от ищцата, но и от близкото и по-далечно обкръжение на двамата, както и от хората в селото. Доколкото брак не е бил сключен, в рамките на шестте години съжителство между двамата, е налице противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в злепоставяне на ищцата пред обществото, засягане на личното и достойнство и чест, които по своята същност представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. При условията на чл. 52 ЗЗД и като е съобразил обстоятелството, че е сезиран с жалба на ответника в осъдителната част на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението е 2 500 лв. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че при постановяване на въззивното решение съдът е кредитирал само показанията на родителите на ищцата. Съдът е изложил и обсъдил всички събрани по делото доказателства в това число и показанията на тези свидетели които си противоречат, но е опрял своите фактически и правни изводи само на безспорно установените по делото факти. Без значение за спорното право е въпросът дали родителите на двете страни по делото са били във влошени отношения, доколкото по делото не е установено, че именно това е причината бракът да не бъде сключен. Същевременно, дори да са били налице такива влошени отношения, това не може да бъде основание за отпадане на имуществената отговорност на касатора - ответник. До отпадане на тази отговорност би могло да се стигне, единствено в случай, че бракът не е сключен по изключителна вина на ответницата, каквито данни по делото няма. В тази връзка несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че бракът не е сключен поради това, че ответницата се е изнесла от общия дом на страните. Не може да се приеме, че бракът не е сключен и поради наличие на обективни причини - психично заболяване на касатора - ответник и наличие на роднинска връзка между страните. В тази насока въззивната инстанция е изложила изчерпателни съображения, че психичното заболяване, на което се позовава защитата на ответника, не е от категорията на нормативно определените заболявания, които представляват пречка за сключване на брак, както и че съществуващата роднинска връзка между страните - трети братовчеди, не е от кръга роднински връзки, които съгл. чл. 13, ал. 2, т. 2 СК не допускат сключването на брак между страните. Тези съображения касационният съд споделя напълно. Предвид изложеното, решението не страда от посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, разноски на касатора не се следват. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение