Решение № 2655 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2020 г.

Решение № 2655 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Сливен против решение № 189/27.08.2020 г., постановено по административно дело № 37/2020 г. на Административен съд-Сливен, с което е отменена негова заповед за налагане на санкция № РД-09-15/9.01.2020 г. за частично прекратяване на договор № 200474/22.05.2018 г. по клинична пътека № 124. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението на административния съд е неправилно и необосновано. Поради това жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и да разреши спора по същество като отхвърли оспорването. Претендира присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответната страна- МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД- град Сливен, не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, констатира следното след преценка на направените в жалбата оплаквания и след извършена проверка на атакуваното съдебно решение в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, подлежащо на касационен контрол от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и при спазване на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкция № РД-09-15/09.01.2020 г., с която директорът на РЗОК - Сливен е прекратил частично договор № 200474/22.05.2018 г., сключен между Националната здравноосигурителна каса и МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД по отношение на клинична пътека № 124 "Оперативно лечение на хронична съдова недостатъчност във феморо-поплитеалния и аксилобрахиалния сегмент". Частичното прекратяване на договора по посочената клинична пътека № 124 е основано на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "б" от ЗЗО и чл. 407, ал. 1, б. "б" от НРД за медицинските дейности за 2018 г. и мотивирано с отчитането на дейност- оперативна интервенция на пациентката А. Бонева, която не е извършена. Заповедта е издадена след извършването на проверка, разпоредена със заповед № РД-09-1062 от 20.11.2019 г., която е установила следните факти: Пациентката А. Бонева е хоспитализирана по спешност на 13.08.2019 г. в 12, 50 часа в ХО на МБАЛ "Хаджи Димитър" Сливен по КП № 124 след насочване от д-р Д. Башев - специалист- съдов хирург с насочваща диагноза [диагноза] и придружаващо заболяване [заболяване]. При извършения преглед специалистът е установил [заболяване] (амбулаторен лист от 13.08.2019 г). В болничната документация е отбелязана извършена предоперативна консултация с анестезиолог, който е препоръчал оперативно лечение под местна анестезия. В оперативен протокол № 356 е отразено, че на 14.09.2019 г. пациентката е оперирана. В протокола са сочи, че операцията е извършена от 08 до 09 часа от хирург д-р Е. Реджепоглу и асистент д-р Д. Башев. В протокола не са посочени анестезиолог, анестезиологична сестра, вид, начало и край на анестезията. Направено е описание на хода на операцията: "Почисти се щателно оперативното поле. Направи се надлъжен разрез в средната трета на дясна подбедрица задно. Установиха се аневризмално дилатирани артериални и венозни съдове по хода на VSMD. Клампираха се, а след това се прерязоха и лигираха съдовете, анастомозиращи с основните артериални и венозни съдове. Проверка за кървене и хемостаза. Шев на подкожие. Направиха се интрадермални шевове, стерилна превръзка. Кръвозагуба 30 мл. " Данни за вида на анестезията не се съдържат и в историята на заболяването. В листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка е дадена препоръка за местна анестезия. Изписана е на 18.08.2019 г. МБАЛ "Хаджи Димитър" е отчела извършената дейност за месец август 2019 г. по КП № 124, ИЗ № 8343 и е получила 1919 лева за нея (приложените към делото справки). При проведена анкета с пациентката А. Бонева същата е заявила, че действително е била хоспитализирана в МБАЛ "Хаджи Димитър", но не й е правена никаква операция, а е лекувана само с лекарства от ерзипел. Проверяващият екип е проверил състоянието на двата долни крайника на пациентката, но не е установил оперативен белег от извършена операция на нито една от двете й подбедрици. Срещу констатациите от проверката, отразени в протокол № РД-13-05-170 от 29.11.2019 г., е постъпило писмено възражение от МБАЛ "Хаджи Димитър". Оспорването на констатациите в протокола е разгледано от арбитражна комисия, определена съгласно заповед № РД-09-1114 от 10.12.2019 г. на Директора на РЗОК Сливен. С арбитражно решение № 21 от 16.12.2019 г. арбитражната комисия е потвърдила констатациите на контролните органи на РЗОК Сливен. В съдебното производство пред първата инстанция пациентката А. Бонева е разпитана като свидетел. Същата е заявила, че през 2019 година е била на лечение в МБАЛ "Хаджи Димитър", защото имала [заболяване]. Свидетелката сочи, че не е оперирана, а е лекувана само с лекарства. Според назначеното й лечение тя се мажела с мехлем и пиела хапче, за което впоследствие разбрала, че е темпалгин. Свидетелката категорично заявява, че в болницата не са й правили никаква операция. Изслушано е заключението на съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда. Въз основа на предоперативната документация вещото лице е счело, че е имало [малформация]. При извършения от него преглед такава [състояние] вече не се установява. Поради това вещото лице сочи, че тя най-вероятно е била успешно отстранена по оперативен път. Вещото лице сочи, че при прегледа на пациентката не е констатирало наличието на оперативен белег, но това би могло да се дължи както на обстоятелството, че у пациентката са налице много тежко изразени флеботонични промени, така и на обстоятелството, че направеният шев е интердермален (козметичен) и при него белезите са минимални. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Кредитирайки най-вече заключението на вещото лице съдът е приел, че лечебното заведение е извършило отчетената дейност по КП № 124 по процесната ИЗ, поради което не е налице предпоставката по чл. 59, ал. 11, обуславяща издаването на заповед за налагане на санкция. Този извод на първоинстанционния съд не се обосновава от доказателствата по делото. Свидетелката Бонева е категорична, че по време на престоя й в МБАЛ "Хаджи Димитър" през месец август 2019 година не й е правена операция. Показанията на свидетелката съответстват на фактите, изложени от нея при направената анкета. Те се подкрепят и от обстоятелството, че както проверяващите, така и назначеното вещо лице не са установили оперативен белег на посоченото в оперативния протокол място. За да не кредитира показанията й, съдът се е позовал на обстоятелството, че тя се е подписала на бланките "Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури" и "Лист за предоперативна анестезиологична консултация". Следва да се отбележи, че тези документи не установяват извършването на оперативната интервенция, а само подготовката за извършването на такава. Извършването на операцията е описано в оперативния протокол и отбелязванията в ИЗ, които не носят подпис на пациентката. Показанията на свидетелката не се опровергават и от заключението на вещото лице, което изрично заявява, че при прегледа не се констатира оперативен белег на дясната подбедрица на пациентката. Изводът на вещото лице, че на пациентката е била извършена операция, се основава единствено на представената от болницата медицинска документация. Поради това касационната инстанция приема, че направеният от съда извод за извършване на отчетената дейност е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото. Налице са категорични гласни доказателства, които сочат, че пациентката действително е била хоспитализирана в лечебното заведение, но не й е приложено оперативно лечение, изразяващо се в [интервенция], а само консервативно такова. Ето защо следва да се приеме, че отчетената медицинска дейност не е извършена и е налице основанието за налагане на санкцията частично прекратяване на договора за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност, визирано в чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "б" от ЗЗО и чл. 407, ал. 1, б. "б" от НРДМД за 2018 година. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, поради което спорът следва да се разреши по същество и подадената първоначална жалба да се отхвърли като неоснователна по изложените по-горе съображения. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените в производството разноски е основателна. Както в първоинстанционното производство, така и пред ВАС касационният жалбоподател е представляван от юрисконсулт, поради което, на основание чл. 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 400 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение за предходната инстанция, 100 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, както и внесената държавна такса за касационно обжалване в размер на 200 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,