Решение № 568 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5786/2013 г.

Решение № 568 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5786/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Димитър Ангелов Тянков, в качеството му на ЕТ "Димитър Тянков", срещу решение № 523 от 06.03.2013 г. по адм. дело № 2645 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 161201026 от 16.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, в частта потвърдена с решение № 926 от 27.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението (сега с наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 16 566,67 лв. по фактури, издадени от "Дова Инженеринг" ЕООД, ведно със законните лихви върху тази сума, както и в частта за установени задължения за лихви по ЗОДФЛ (отм.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна в писмено възражение, подадено чрез процесуалния представител юрисконсулт Стоянов. Иска се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството е бил ревизионен акт № 161201026 от 16.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, частично потвърден с решение № 926 от 27.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С обжалваната пред административния съд част от РА на ревизираното лице ЕТ "Димитър Тянков" е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 16 566,67 лв. по три фактури издадени от "Дова Инженеринг" ЕООД с предмет на доставката "въглища", както и по една фактура, издадена от същото дружество с предмет на доставката услуга "Ремонт покрив на к-с Тянков, с. Тополово", като основанието за отказа е чл. 70, ал. 5, във връзка чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. Съдът е приел, че спорът между страните е относно наличието на реално осъществени от доставчика спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки и услуга. В мотивите си съдът е подложил на подробен анализ представените в хода на административното и съдебно производство доказателства, който е довел до извода за издаване на процесните фактури, без да е налице доказано реално осъществяване на облагаеми доставки на стоки и на услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. В решението подробно е обсъден въпросът за липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките предмет на доставки от "Дова Инженеринг " ЕООД, тъй като освен процесните фактури, липсват документи относно наличието на стоките при доставчика, тяхното транспортиране и прехвърлянето им на жалбоподателя. Подробни са аргументите на съда относно фактурираната от същия доставчик доставка на услуга, доколкото не са представени доказателства за това къде, кога, от кого и с какви материали е осъществена услугата по фактурата с предмет "ремонт на покрив". Не са представени доказателства за заплащането на стоките и услугата по издадените фактури от страна на ЕТ "Димитър Тянков" на доставчика. Въз основа на направените констатации и анализът на относимите разпоредби на ЗДДС, съдът е обосновал крайния извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Въпреки липсата на конкретни възражения от страна на жалбоподателя, съдът е изложил съображения и относно законосъобразността на ревизионния акт в частта относно начислените с него лихви за невнесени в срок авансови вноски по чл. 36, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 297,43 лв. и е приел, че законосъобразно органът по приходите е определил лихви за невнесените в срок авансови вноски, на основание чл. 56, ал. 5 от ЗКПО (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Изводите на административния съд се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент, а именно дали са налице доказателства за реалното осъществяване на доставките, за които са издадени процесните фактури. Неоснователно е възражението на касатора затова, че съдът в нарушение на процесуалните правила е разпределил доказателствената тежест между страните по спора. В мотивите на решението съдът изключително точно и ясно е посочил, че жалбоподателят е носил тежестта да докаже фактите, от които черпи благоприятни за него правни последици, а именно наличие на реално осъществени доставки. Съдът е изложил подробно и конкретно по повод на всяка от доставките какви доказателства са представени. По делото освен процесните фактури не са налице никакви доказателства за реалността на доставките. По отношение на доставките на стоките (въглища), предвид значителния им обем (общи по трите фактури над 91 тона), е следвало да се докаже от страна на касатора обстоятелствата относно съхраняването на количествата въглища при доставчика, тяхното транспортиране, съответно предаване и съхранение при получателя. В същата посока следва да се приеме и установената по делото липса на каквито и да било доказателства за счетоводното отразяване на спорните количества стоки от страна на доставчика. По подобни съображения правилно съдът е приел за недоказания твърденията на жалбоподателя за реално осъществяване на услугата по фактура № 77 от 26.07.2007 г. с предмет "ремонт покрив на к-с Тянков, с. Тополово". Признаването на правото на данъчен кредит предполага установяването на факта на действителното извършване на услугата, а в конкретния случай освен представената фактура, липсват каквито и е да е доказателства за осъществяването на услугата като договор, протоколи, количествено-стойностни сметки, както документи относно вложените в обекта строителни материали. Нещо повече, по делото липсват и доказателства относно плащания по фактурите и тяхното счетоводно отразяване, което също е индиция за липсата на реалност на доставките. С оглед изложеното правилни са изводите на съда, че по делото не е доказано извършването на реални доставки по издадените на касатора фактури, поради което законосъобразно му е отказано право на данъчен кредит по тях. При липса на доказателства за реалност на доставките, въпреки наличието на данъчна фактура, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на касатора, понеже прилагането на механизма на облагане с ДДС изисква реалното извършване на облагаеми сделки. По отношение на решението в частта относно начислените с ревизионния акт лихви за невнесени в срок авансови вноски по чл. 36, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 297,43 лв., съдът обосновано е приел, че актът е законосъобразен, предвид безспорно установеното неизпълнение от ревизираното лице на задължението му за внасяне на тримесечни авансови вноски за 2005 г. С оглед на изложеното, решението на административен съд - Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже тя не е била представлявана в съдебно заседание от процесуален представител. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение