Решение № 10034 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2009 г.

Решение № 10034 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3 от 6.02.2009 г., постановено по адм. д. № 440/2008 г. Административен съд гр. Враца е отменил като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 29-07-1134/2.09.2008 г. на изп. дл. директор на РЗОК-Враца, с което се иска ЕТ "Д-р Лилия Сивчева" гр. Враца доброволно да възстанови заплатени средства в резултат на превишени РС. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК-Враца с оплакване, че същото е недопустимо, счита, че процесното уведомително писмо не представлява индивидуален административен акт. Алтернативно, намира решението за неправилно. Релевират се оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, тъй като не бил съобразил разпоредбите на НРД - 2006 г. - и на Решение № УС-04-12/2.02.2007 г. на УС на НЗОК. Моли обжалваното решение да бъде отменено като недопустимо и неправилно. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът - ЕТ "Д-р Лилия Сивчева" гр. Враца, се представлява от адв. Стефанова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви относно характера на оспореното писмо. Законосъобразно е приел, че писмото изх. № 29-07-1134/2.09.2008 г. на директора на РЗОК-Враца носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 актът подлежи на съдебен контрол. По тези съображения възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното решение поради некомпетентност на административния съд е неоснователно. Обосновано и при точно приложение на материалния закон административният съд е приел, че при издаването на трите писма със съдържание на покани за възстановяване на суми, директорът на РЗОК-Враца е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не оспорва факта, а и делото не съдържа доказателства, сочещи спазване на установения ред за осъществяване контрола по изпълнението на ИД № 060337/27.02.2007 г. Липсва заповед за назначаване на проверка и констатации от провеждането на същата, материализирани във финансов протокол или протокол за неоснователно получени суми. Игнорирането на процедурата по чл. 34 и сл. АПК, чл. 72 и сл. от Закона за здравното осигуряване и чл. 233-235 от НРД-2006, по която съобразно констатациите на контролните органи се събират сумите, получени от ИМП без правно основание или в резултат на извършено нарушение, правилно е възприета от решаващия съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обусловило отмяна на оспорения административен акт. В чл. 36, ал. 3 от цитирания по-горе индивидуален договор не е указан редът за възстановяване на неправомерно разходваните средства поради превишаване на регулативните стандарти. В чл. 44 от ИД изрично е посочено, че контролът по изпълнение на договора се осъществява по реда на Глава 20 от действащите разпоредби на НРД - 2006 г. Липсват и разпоредби, които да изключват приложението на чл. 72 и сл. от ЗЗО и глава 20 на НРД - 2006 г. Разпоредбите на Инструкция за административен одит в РЗОК № РД-16-13/2.06.2007 г. не променя правния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С този вътрешно ведомствен акт, издаден на основание чл. 72 от Закона за здравното осигуряване, се определя обхвата на осъществяваната контролна дейност от страна на длъжностните лица на РЗОК, но той не може да противоречи на реда, определен със закона и с НРД като акт от по-висока степен. При тези данни по делото, съдът правилно е приложил материалния закон, спазил е процесуалните правила в процеса и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,