Решение № 16496 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2012 г.

Решение № 16496 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски" срещу решение № 165 от 19.01.2012 г., постановено от Административен съд Видин по адм. д. № 118/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспореният административен акт. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" Видин, с представено по делото писмено възражение и чрез процесуален представител юрк. Иванов, мотивира доводи за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Ответникът - "Силвия 7" ООД, с представен по делото отговор по касационна жалба, мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на протокол № 1 от 31.03.2010 г. от проведен търг за отдаване под наем/аренда на земеделски земи от ДПФ на територията на област Видин за стопанската 2009/2010 г., обявен със заповед № 28 от 15.04.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" Видин, в частта му, касаеща земеделски земи от ДПФ, намиращи се в землището на с. Арчар, с. Ярловци и с. Извор, обл. Видин. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че неправилно предложението на оспорващата страна е било отстранено, поради нередовност - липса на удостоверение за актуално състояние. Съдът е приел, че съгласно изричната норма на чл. 23, ал. 4 от ЗТР при представяне на удостоверение с вписан ЕИК, държавните и административни органи не могат да изискват доказване на обстоятелства, вписани в търговския регистър. Съдът е приел, че в случая следва да се приложи законовата норма, която е от по-висок ранг и има приоритет пред нормата на подзаконов нормативен акт. С оглед на тези доводи съдът е приел, че отстраняването на оспорващата страна на формално основание, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗТР, е незаконосъобразно и на това основание оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за продължаване на процедурата при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Законосъобразни и обосновани са правните изводи на решаващият съд по отношение на приоритетното прилагане на законовата норма на чл. 23, ал. 4 от ЗТР. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗТР, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. С разпоредбата, с оглед характера на информацията съдържаща се в търговския регистър, е установена забрана за посочените в нея органи и организации, предоставящи обществени услуги, да изискват представянето на актове, вече обявени в търговския регистър. По делото е безспорно обстоятелството, че търговското дружество, участник в тръжната процедура е пререгистрирано в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТР, преди издаването на заповедта за откриване на тръжната процедура. Като пререгистриран търговец по силата на чл. 5 от ЗТР, във връзка с чл. 119, ал. 1 от ТЗ, в търговския регистър се вписват дружественият договор, назначеният за управител или управители на дружеството, размерът на внесения уставен капитал, управлението и начинът на представителство на дружеството, които обстоятелства според ал. 2 на цитираната разпоредба подлежат на обявяване. От обявяването им в търговския регистър, същите стават публични. Търговският регистър според чл. 11, ал. 1 от ЗТР е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Агенцията по вписванията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Според чл. 23, ал. 1 и 2 от ЗТР, Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък "ЕИК", задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, вписани в търговския регистър. Единният идентификационен код се определя при първоначалното вписване в търговския регистър и остава непроменен до заличаването. При така изложените обстоятелства и при условие, че в офертата за участие в търга оспорващата страна е представила удостоверение от Агенцията по вписванията, което съдържа ЕИК, неправилно и в противоречие с чл. 23, ал. 4 от ЗТР тази оферта е била отстранена от участие в процедурата поради непредставянето на удостоверение за актуално състояние. По силата на цитираната разпоредба от закона, жалбоподателят не е длъжен да представи изисквания от възложителя на тръжната процедурата документ. Утвърдената от възложителя на процедурата тръжна документация в тази част е в противоречие със закона, поради което тръжната комисия, не е следвало да се съобрази с нея и на това основание да го отстрани от участие. Само на това основание следва да се приеме, че оспореният протокол е незаконосъобразен административен акт, до какъвто извод е стигнал и решаващият съд. По тези доводи настоящият състав прие, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът е съобразил приложимите материалноправни разпореди и е стигнал до обосновани правни изводи, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение