Решение № 7700 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез процесуалнен представител, срещу решение 96 от 10.01.2024 г., постановено по адм. дело 571/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на община Ценово е отменено негово решение 03-РД/3758 от 08.08.2023 г., с което е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Упражняване на строителен надзор и контрол при изпълнение на СМР за реконструкция и рехабилитация на улици и тротоари, съоръжения и принадлежности към тях в община Ценово, област Русе" по шест обособени позиции по проект "Реконструкция и рехабилитация на съществуващи улици и тротоари, съоръжения и принадлежностите към тях в с. Ценово, с. Долна Студена, с. Беляново, с. Кривина, с. Пиперково, с. Караманово, с. Новград и с. Джулюница, община Ценово, област Русе" по ПРСР 2014 2020 г., уникален номер 9091185 и сключен договор 1173009/2019ДЗ от 30.09.2019 г., с избран изпълнител "Билдконсулт" ООД на стойност 20 990 лева без ДДС по Договор BG06RDNP001-7.001-0080/13.05.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между Държавен фонд "Земеделие" и община Ценово с УРН 422398. Касаторът сочи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът неправилно приел, че административният не е извършил самостоятелна проверка за наличието на нередност, а само възприел буквално констатациите на сертифициращия орган, свързани с проведената обществена поръчка. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е приел, че са налице съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт, едно от които било липсата на проведено производство по реда на чл.99 от АПК досежно акта за съгласуване на процесната поръчка, като сочи, че в този случай АПК е неприложим. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът община Ценово, в писмен отговор от 28.02.2024г. и в съдебно заседание, чрез упълномощен адв. Ладова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират се направените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на община Ценово против решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3758 от 08.08.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с което е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Упражняване на строителен надзор и контрол при изпълнение на СМР за реконструкция и рехабилитация на улици и тротоари, съоръжения и принадлежности към тях в община Ценово, област Русе" по шест обособени позиции по проект "Реконструкция и рехабилитация на съществуващи улици и тротоари, съоръжения и принадлежностите към тях в с. Ценово, с. Долна Студена, с. Беляново, с. Кривина, с. Пиперково, с. Караманово, с. Новград и с. Джулюница, община Ценово, област Русе" по ПРСР 2014 2020 г., уникален номер 9091185 и сключен договор 1173009/2019ДЗ от 30.09.2019 г., с избран изпълнител "Билдконсулт" ООД на стойност 20 990 лева без ДДС по Договор BG06RDNP001-7.001-0080/13.05.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между Държавен фонд "Земеделие" и община Ценово. С оспореното решение по т. І е наложена финансова корекция на общината в размер на 10 % от стойността на поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител, т.е. в размер на 2 099 лева без ДДС или 2 518,80 лева с ДДС. По т. ІІ е установено, че за община Ценово е налице недължимо платена финансова помощ по Договор BG06RDNP001-7.001-0080/13.05.2019 г. в размер на 2 099 лева без ДДС сума, равняваща се на 10% от стойността на финансовата помощ за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на цитираната обществена поръчка. Административният съд е преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го е отменил. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съобразно изискването на чл. 59 ал. 2 от АПК, като съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според приетото от първостепенния съд, административният орган не е изпълнил задължението си да обсъди доводите в депозираното по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ възражение и не е изложил мотиви в тази връзка. Посочил е, че административният орган не е реализирал самостоятелна проверка за наличието на нередност, свързана с процесната обществена поръчка. Мотивирал се е, че безспорно се установява, че както при предварителната проверка, така и при последващия контрол, именно органа, издал решението за налагане на финансова корекция, е достигнал до извод, че проведената процедура по обществената поръчка е законосъобразна. В случая според съда в обжалваното решение, без проведен контрол от решаващия орган, са възпроизведени изцяло констатациите съдържащи се в Годишен доклад от 15.02.2021 г. за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансова 2021 г. Изготвения доклад имал функцията на сигнал по отношение на ръководителя на управляващия орган, който следва да реализира в пълнота процедурата по определяне на финансова корекция, която изключва формалното препращане към констатации на сертифициращия орган. Съдът е установил също, че изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да преразгледа свое Решение 07-0800/1514/17.03.2020 г., с което е съгласувал посочената обществена поръчка с избран изпълнител, по реда на чл. 99 от АПК. Съдът е приел, че административния акт е постановен и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е за спорно наличието на нередност, която според решението за финансова корекция се изразява в провеждането на обществената поръчка при незаконосъобразна методика за оценяване на постъпилите предложения (в случая е постъпило само предложението на избрания участник). След анализ на разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, както и на методиката за оценка, съдържаща се в документацията, съдът е приел, че определените критерии позволяват на комисията за разглеждане на офертите да прецени на колко точки следва да се присъдят на съответният кандидат. Според решаващия съдебен състав, за да се достигне до налагането на финансова корекция е необходимо всички елементи на нередността по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 да са кумулативно налични, а това условие в конкретния случай не е изпълнено защото не е налице твърдяното нарушение на националното законодателство. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са налице данни за допуснати при издаване на оспореното решение нарушения на приложимите процесуални правила, свързани с компетентността на издателя му, спазване на изискуемата от закона писмена форма и наличието на правно основание за постановяването му. В случая не е налице спор по фактите, които подробно са описани от първоинстанционния съд. Няма спор относно предмета на обществената поръчка, наличието на сключен между страните договор за финансиране. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че след откриване на производството по налагане на финансова корекция, бенефициерът е депозирал подробно писмено възражение, съдържащо аргументи за липса на твърдяните в писмо с изх. 01-0800/2304 от 16.06.2022 г. нарушения. В оспорения административен акт, органът, вместо да изложи конкретни съображения защо отхвърля доводите на бенефициера, се е задоволил просто да цитира част от съдържанието на възражението му и да преповтори в мотивната част на акта констатациите, направени в Годишен доклад от 15.02.2022 г. за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансова 2021 г., касаещи приета незаконосъобразност на методиката за оценка. В процесното решение за налагане на финансова корекция липсват мотиви за приемане или отхвърляне основателността на представените от община Ценово възражения. Това от своя страна води до обоснованост на извода на съда, че органът не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, формиращи волята му защо приема за основателни или, както е в случая, за неоснователни съображенията на общината, изложени в представеното възражение. Правилно е прието от съда, че е налице материална незаконосъобразност на процесното решение за налагане на финансова корекция, като възраженията на касационния жалбоподател в обратен смисъл, се настоящият състав приема за неоснователни. Според административният орган, нарушенията относно методиката за оценка на офертите се състоят в това, че тя предоставя прекомерната свобода на комисията при присъждането на точки, създава предпоставки за субективизъм, с което се нарушават изискванията на чл. 70, ал. 7 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП и може да има разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в обществената поръчка, както и че методиката за оценка на качеството на техническото предложение не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения. Безспорно е, че всяка методика отразява субективното разбиране на възложителя за начина на изпълнение на предмета на поръчката, защото възложителят е този, който най-добре познава потребностите, чието задоволяване се преследва чрез съответната поръчка и е единственият, на когото това е възложеното по силата на закон през бюджета и правомощията, които има да управлява съответните обществени отношения. Следователно субективността, като качество на всяка методика, е безспорно допустима. Това не изключва необходимостта от съобразяването ѝ с изискванията на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, насочени към гарантиране спазването на принципите по чл. 2, ал. 2 ЗОП. В конкретния случай липсват доказателства, от там и обосновани доводи за наличието на нарушение в тази насока. Изводите на административния орган, че от възложителя са използвани неясни понятия, които създават предпоставки за неравноправно третиране на участниците в процедурата и последваща субективна преценка от страна на комисията при оценка на техническите предложения са неправилни. Не се установява методиката за оценка да не дава яснота за потенциалните участници в процедурата и да не гарантира осигуряването на реална конкуренция, каквото е изискването на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Всички надграждащи елементи/обстоятелства са описани по начин, който дава възможност за обективно присъждане на точки по всеки от тях. Липсата на нарушение както на общата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, така и на специалната по чл. 70, ал. 7 от ЗОП, правилно е преценено от административния съд като липса на извършена нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, която да бъде основание за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. При така установеното от фактическа и правна страна, и при възприемане на основание чл. 221 ал.2 предл. последно от АПК на изложените в първоинстанционното решение мотиви, настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички релевирани от касационния жалбоподател оплаквания. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против атакувания съдебен акт, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото е неоснователна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящата съдебна инстанция разноски. Същите се преценяват като прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на производството, материалния интерес по спора и разпоредбата на чл. 7 , ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ бр. 88/2022г.). Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в редуциран размер от 552 лв. ( при интерес от 1000 до 10 000 лв. 400 лв + 10% за горницата над 1000 лв.), съгласно горецитираната наредба. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение