Решение № 7317 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2015 г.
ВАСVI отделение18.06.2015 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 505 от 23.12.2014 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 762/2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7317 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 16 от Правилника на закона за социалното подпомагане /ППЗСП/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Свищов против решение № 505 от 23.12.2014 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 762/2014 г. С него се отменя заповед № 05-1255/24.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" при община Свищов, потвърдена с решение № РДСП 14-71/7.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Велико Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението без да се сочат пороци съставляващи касационни основания като от съдържанието на жалбата се извличат като такива - необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, Иванка Стефанова Панайотова не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касацинната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Иванка Панайотова срещу цитираната заповед. С нея й се отказва отпускане еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнала потребност-покриване на разходи за интервенция на дясно око при отлепване на ретина. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от доказателствата с приложената административна преписка, че жалбоподателката е поискала отпускане на еднократна помощ във връзка с направена операция в Германия. От анкета на социален работник е установено, че Панайотова е неомъжена, с решение на НЕЛК са й определени 100% ТНР с чужда помощ и живее заедно с родителите и сестра си в четиристайно жилище с много добри хигиенно битови условия и получава пенсия за инвалидност в размер на 218.10 лева. Установено е, че в периода 28.08.2014 г. - 31.08.2014 г. жалбоподателката е пребивавала в Очна университетска клиника Мюнхен, Германия средставата за което набавила от заеми. Съдът е ценил като доказателство данните от преглед на л. 5 от делото в който е посочено, че отлепването на ретината е с инцидентен характер. При установеното от фактическа страна е прието, че е налице инцидентно възникнала нужда за отпускане на еднократна помощ и при наличие на останалите предпоставки на ЗСП и ППЗСП заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Заповедта е мотивирана с липса на предпоставките за да се приеме, че е налице инцидентно възникнала нужда от здравна потребност като административният орган се е позовал на представените в административното производство медицинска документация от която приел, че е налице основно заболяване и съпътстващи които са хронични и се нуждаят от непрекъснато лечение и профилактика. По делото е приложена експертно решение на НЕЛК и преглед извършен от академик Петя Василева като в съставения документ за прегледа извършен на 14.10.2014 г. е посочено, че според формулировката от решение № РДСП 14-71/7.10.2014 г. за разграничаване между хроничен постоянен инцидентен характер, е дадено становище, че отлепването на ретината в случая е с инцидентен характер. Съдът правилно се е позовал на това становище дадено по повод обжалването на заповедта и приел, че е налице инцидентно възникнала нужда. По делото за установяване на факти извън компетентността на съда при изискване на специални знания следва да се назначава експертиза но такава не е искана нито от жалбоподателя нито от административния орган. При спазване на доказателствената тежест по чл. 170 АПК това е следвало да бъде установено от органа в административното производство съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК. Съдът е могъл и служебно да назначи експертиза съгласно чл. 171, ал. 2 АПК но това не е било направено. В настоящата инстанция съгласно чл. 220 АПК ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В предмета на касационната проверка ВАС обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно - чл. 218 АПК. В касационната жалба не се поддържат доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради което не могат да се обсъждат евентуалните нарушения на процеса във връзка със събирането и проверката на доказателствата и назначаването на експертиза. Поради това не е налице касационно основание за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение