Решение № 15570 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2019 г.

Решение № 15570 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Великотърновския университет (ВТУ) "Св. Св. Кирил и Методий", подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 243 от 7.06.2019 г. по адм. дело № 90/2019 г. на Административен съд – Велико Търново. С оспорваното решение съдът е отменил заповед № РД–10–114/24.01.2019 г. на ректора на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", с която на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО), е наредено студентът П. Петров да бъде отстранен от висшето учебно заведение за срок от една година. Касационният жалбоподател изразява становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва решаващия извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед, поради неизлагане в същата на мотиви за издаването й. Твърди, че такива се съдържат в отделен документ – докладна записка с вх. № РД-20-451/2.05.2018 г. на заместник-ректора на ВТУ, приложена по делото, в която са изложени фактическите основания за издаване на заповедта. Касаторът претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него иска постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът – П. Петров, лично и чрез процесуален представител, оспорва касационната жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, поради неспазване на изискването за форма на административния акт, визирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Установил е, че в заповедта не са изложени мотиви – фактически обстоятелства и конкретни съображения за постановяването й. Липсата на мотиви, според съда, като съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че мотивите за издаване на процесната заповед се съдържат в отделен документ - докладна записка с вх. № РД-20-451/02.05.2018 г. на заместник-ректора на ВТУ, доколкото изложените в същата обстоятелства относно правомерността на членството на жалбоподателя в Академичния съвет /АС/ на ВТУ, са неотносими към правните основания на чл. 74, ал. 2 ЗВО. Съдът е приел, че в докладната записка се съдържа предложение за отстраняване на студента за срок, различен от този, определен в заповедта, както и че е налице несъвпадение в отразените в двата документа правни основания. По тези съображения е приел, че докладна записка с вх. № РД-20-451/2.05.2018 г. не може да бъде приета като допълнителен документ, в който се съдържат мотивите за издаване на процесната заповед. Решение е правилно. Административният съд правилно е приел, че оспорваната заповед № РД–10–114/24.01.2019 г. на ректора на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", е незаконосъобразна поради неизлагане на мотиви – фактически основания за издаването й. С цитираната заповед, на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование, е наредено жалбоподателят П. Петров, студент в специалност "Международни икономически отношения. Международен бизнес", ф. № МБ – 269 р, да бъде отстранен от висшето учебно заведение за срок от една година. Видно от заповедта, в същата липсва излагане на фактическите обстоятелства и конкретните съображения, мотивирали административния орган за издаването й, като е посочено единствено правното основание на чл. 74, ал. 2 ЗВО. Съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта. Правилно първостепенният съд е приел, че по отношение на процесната заповед това изискване не е спазено, както и че представената по делото докладна записка с вх. № РД-20-451/2.05.2018 г. на заместник-ректора на ВТУ, не може да бъде възприета като отделен документ, в който се съдържат мотивите за издаване на оспорваната заповед, по смисъла на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. На първо място, в обжалваната заповед не е извършено изрично позоваване на такъв документ. На следващо, фактическите основания, изложени в докладната записка, са неотносими и не кореспондират с посоченото в заповедта правно основание. В докладна записка с вх. № ЦИК - 165/19.04.2018 г. е посочено, че Петров е загубил студентския си статус в периода от 27.06.2016 г. до 26.07.2016 г., когато отново е записан като студент, но студентските му права са започнали да текат от 1.09.2016 г. - началото на учебната година, поради което след 27.06.2016 г. Петров е бил нелегитимен член на действащия Академичен съвет, доколкото е загубил това си право от деня на дипломирането си и не е избран за такъв впоследствие. По тези съображения в докладната записка е предложено да му бъде потърсена отговорност за откриване прекъсването на студентския му статус и по-конкретно да бъде отстранен незабавно от членство в Академичния съвет и на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗВО да бъде наказан с отстраняване от университета за срок от две години. Така посочените фактически основания не се обхващат от разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗВО. В докладната се сочи, че Петров е прикрил загубата на студентския си статус, защото на 18 юли 2016 г. е участвал в заседание на Академичния съвет без да има право на това и по този начин е представил неверни данни относно правното си положение. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗВО предпоставя студентът да е предоставил неверни данни, въз основа на които да е приет във висше учебно заведение или да е подправил документи за студентското му положение. В случая студентът не е предоставил неверни данни, въз основа на които е приет във висшето учебно заведение, а във връзка с участието си в Академичния съвет, като не е уведомил, че на 27.06.2016 г. е завършил бакалавърската си програма по политология, редовно обучение със защита на дипломната си работа на тази дата. Хипотезата на чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗВО има предвид предоставяне на неверни данни въз основа на които студентът е приет във висшето учебно заведение, какъвто не е настоящият случай. Не е налице и втората хипотеза на чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗВО - студентът не е подправил документи за студентското си положение. Сочи се, че студентът не е съобщил на Академичния съвет, че студентските му права са били прекратени за периода от 27.06.2016 г. до 26.07.2016 г., което не представлява подправяне на писмени документи за студентското му положение. Следователно, в конкретния случай не е налице нито едно от фактическите основания, визирани в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗВО, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед. Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗВО съдържа няколко различни хипотези за отстраняване на студент, докторант или специализант от висшето училище, а именно: предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение (т. 1); системно неизпълнение на задълженията по учебния план или правилниците на висшето училище (т. 2); осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер (т. 3). Както вече се посочи, видно от докладна записка с вх. № РД-20-451/2.05.2018 г., фактическите обстоятелства, изложени в нея, не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 74, ал. 2 ЗВО, включително с хипотезата по т. 1, доколкото същата касае отстраняване поради предоставяне на неверни данни, въз основа на които студентът е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение. В докладната записка няма подобни фактически твърдения, поради което същата не може да бъде обвързана с оспорваната заповед и посоченото в нея правно основание на чл. 74, ал. 2 ЗВО. Неотносимостта на фактическите основания в докладната записка към правното основание в заповедта, изключват възможността същата да бъде възприета като документ, съдържащ мотивите за издаване на административния акт. Изложеното дотук води до извода, че процесната заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на чл. 146, т. 4 АПК и чл. 146, т. 2 АПК. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не се следват разноски. На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд,