Решение № 13488 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2015 г.

Решение № 13488 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Валерия Михайлова"- гр. Враца, представляван от управителя Валерия Проданова Михайлова чрез процесуален представител адв. Миковска, против решение № 37 от 20.12.2013 г. по адм. дело № 468/2013 г. на Административен съд Враца. В жалбата са развити доводи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли, обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като процесната заповед на кмета за класиране бъде отменена. Ответникът - Кмет на община Враца, чрез процесуален представител мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованите страни ЕТ"Орхидея-Николина Тодорова Попова" и "Ди Джи" ООД не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Враца е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Валерия Михайлова"- гр. Враца, представляван от управителя Валерия Проданова Михайлова, против заповед № 1166 от 23. 07. 2013 г., издадена от кмета на Общ. Враца, с която на основание чл. 14, ал. 1 от ЗОбС е обявено "Ди Джи" ЕООД за спечелило търга за отдаване под наем на обект, представляващ щанд № 2 в обект "Сувенирна палата", предназначен за търговска дейност За да достигне до този резултат Административен съд - Враца след извършената проверка по чл. 168 АПК и след като е обсъдил основните възражения в първоинстанционната жалба обосновано е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен на основанията по чл. 146 от АПК. Възраженията изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като краен резултат е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Правилно е преценено, че оспорената заповед № 1166 от 23. 07. 2013 г., издадена от Кмета на Общ. Враца е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 14, ал. 2 от ЗОС, съгласно която отдаването под наем на имоти по ал. 1 "Свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица" какъвто е настоящия случай, се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Поради това е неоснователен и понастоящем е довода за нищожност на процесната заповед, поради липсата на компетентност на кмета на община Враца. Съдът е установил, че е спазена процедурата по чл. 64-66 от НРПУРОИ ( Наредбата) на община Враца. Неоснователни понастоящем и дори неотносими към предмета на спора са доводите за нарушение при откриване на процедурата. Заповедта за откриване на процедурата е самостоятелен индивидуален административен акт и с нея е са утвърдени задължителните за участие тръжни книжа, същата очевидно е влязла в сила и не ограничила правото на участие на касатора в проведения търг. Неоснователни са и доводите относно правото на собственост на общината върху процесния имот. Спора за собственост е неотносим в настоящето производство, отделен е въпроса за правния интерес на наемател в обект или участник в търг да подвига инцидентно този спор в производство по оспорване на акт, с който е обявено класирането като се има предвид, че в годините, в които е бил наемател на същия обект тези въпроси не са му пречели да упражнява правото си на ползване. Неоснователни са и понастоящем доводите и по отношение наличието на валидно основание за ползване на имота, което възпрепятства провеждане на търг за същия. На първо място общински имот не може да се отдава "безсрочно" поради императивна забрана за това в ЗОС, който е специален закон спрямо ЗЗД и се прилага с приоритет. На второ място, касаторът е имал право да ползва имота, до провеждане на търг за него, за което е бил надлежно уведомен от принципала на собствеността Община -Враца ( писмо на л. 82 от делото). Ето защо Общината не е имала задължение да го уведомява за каквото и да е предстоящо разпореждане със собствения й имот. В касационната жалба не твърдят нарушения при проведения търг и последвало класиране, а и такива не се установяват и понастоящем при извършената служебна проверка за приложението на материалния закон - ЗОС и НРПУРОИ. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и съобразно чл. 143, ал. 2 АПК е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да му бъде заплатено от касатора в размер от 300 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.) Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение