Решение № 7318 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2016 г.

Решение № 7318 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадени от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, против решение № 61 от 29.02.2016 г. по адм. дело № 695 по описа за 2015 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена заповед № ДСПСП 11-159 от 25.09.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Горна Оряховица. В касационната жалба са изложени съображения, релевиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост на съдебното решение, неправилно прилагане на чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 28, от Закона за закрила на детето. Ответникът Ш. К. живущ в Холандия с временен адрес в България с. Връбница чрез назначения му процесуален представител адв. Пламена Гаджанова е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Посочва се, че действието на процесната заповед е ограничено с определен срок, а именно до влизане в сила на решението на районния съд, тъй като именно това решение по аргумент на чл. 28, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 2 ЗЗД е окончателният акт, с който детето се настанява в семейство на роднини или близки, както и за отглеждане в приемно семейство. Прави извод, че при временното настаняване на детето при неговите роднини е била спазена процедурата по чл. 27, ал. 3 ЗЗД. По изложените съображения счита, че решението на съда като необосновано и немотивирано следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 61 от 29.02.2016 г. по адм. дело № 695 по описа за 2015 г. Административен съд - Велико Търново е отменил Заповед № ДСПСП 11-159/25.09.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Горна Оряховица, с която е постановено временно настаняване на детето Е. Ш. К. с ЕГН ********** в семейството на В. Ф. А. и А. Д. А. (баба и дядо по майчина линия). Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е налице неяснота относно периода на настаняване на детето, което е недопустимо предвид временния характер на самия административен акт и представлява нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК относно изискването индивидуалният административен акт да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Според административният съд съгласно чл. 29, т. 9 от ЗЗД настаняването извън семейството се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, но това, както и срокът на настаняването, са въпроси от компетентността на районния съд, съгласно чл. 28, ал. 4 и чл. 30, ал. 1 от ЗЗД. Първата инстанция е извела извод, че е недопустимо разрешаване със заповедта на въпроса, предмет на спорната съдебна администрация и в този смисъл недопустим е срок на предприетата мярка за закрила, различен от периода "До произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗД". По делото е установено, че детето Е. Ш. К. , родено на 10.02.2012 г. в гр. Горна Оряховица, е общо дете на Ш. К. , холандски гражданин и А. А. Д. Същите нямат сключен граждански брак, като са осъществявали фактическо съвместно съжителство в периода от м. 04.2007 г. до м. 01.2015 г., първоначално в Кралство Холандия, а впоследствие - в Р. България. С Определение № 1187/22.06.2015 г. на Горнооряховския районен съд по гр. дело № 642/2015 г., на основание чл. 127, ал. 3 от Семейния кодекс са постановени следните привременни мерки: детето Е. Ш. К. да живее при своята майка А. А. Д., на която е предоставено упражняването на родителските права, определен е режим на лични отношения и контакти с бащата, който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева. На 18.09.2015 г. в ДСП - Горна Оряховица е постъпил сигнал от РУ на МВР - Горна Оряховица за образувана преписка по жалба на Ш. К. , в която се съобщавало, че синът му постоянно е оставен от майката при нейни роднини, които да се грижат за него поради честите й пътувания в чужбина. Изготвен е социален доклад от 25.09.2015 г. от който се установява, че детето Е. Ш. К. е в много добро общо физическо и психическо състояние и с редовен за възрастта си имунизационен статус. Няма данни спрямо детето да е упражнявано насилие. Детето посещава редовно детска градина, в изряден външен вид, чист и добре облечен. Към момента на изготвяне на доклада грижи за него се полагат от бабата и дядото на детето по майчина линия, при които живее. Същите са привързани към внука си и задоволяват напълно нуждите му от храна, напитки, добри жилищни и хигиенно-битови условия. Констатирано е, че майката на детето упражнявала трудова дейност в Холандия и щяла да се върне в края на месец октомври 2015 г. Социалният работник е установил, че бащата Ш. К. не разполага със собствено жилище, а живее в наето такова, което не предлага подходящи условия за отглеждане на детето, и същевременно не е представил доказателства за източници на доходи. С оглед направените констатации е предложено детето Е. Ш. К. да бъде настанено в семейството на В. Ф. А. и А. Д. А. (баба и дядо по майчина линия). Изготвено е положително становище по чл. 24, ал. 2 от ППЗЗД за годността на близките или роднините да отглеждат детето и от В. А. и А. А. са представени декларации, с които са изразили съгласие детето да бъде настанено при тях. Предмет на съдебното производство пред първата инстанция е заповедта от 25.09.2015 г. за временно настаняване на детето Е. К. по административен ред, издадена по реда на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Съгласно чл. 26, ал. 1, изречение второ АПК и чл. 27, ал. 2 АПК, както и предвид съдържанието на самата заповед, настаняването е временно - до настаняване на детето по съдебен ред. Такова настаняване в случая не е допуснато с решение по гр. дело № 1661/2015 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица. По същото дело съдът се е произнесъл с определение за оставяне без разглеждане, като недопустимо искането за настаняване на детето за отглеждане в семейството на В. и А. А. Постановяването на това определение обаче не води до отпадане на правния интерес от разрешаване на правния спор по законосъобразността на заповед № ДСПСП 11-159 от 25.09.2015 г. на директора на дирекция "СП" - Горна Оряховица за временно настаняване, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За страните съществува правен интерес от установяване на тази законосъобразност, доколкото въз основа на нея детето е било настанено в семейство на близки за периода от издаването й /предвид допуснатото със заповедта предварително изпълнение на същата на основание чл. 60, ал. 1 АПК, разпореждането за което е влязло в сила. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразна. Според съдържанието на заповедта, същата е издадена на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 вр. чл. 5, ал. 1, и чл. 27, ал. 1, от ЗЗДет. В чл. 4 ЗЗДет. са регламентираните мерките за закрила на детето по този закон, като в ал. 1, т. 2 е предвидено, че една от тези мерки е настаняването на детето в семейство на близки или роднини. В чл. 26, ал. 1 от закона е предвидено, че настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда; до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. В чл. 25, ал. 1 са предвидени хипотезите, при които детето може да бъде настанено извън семейството, като по т. 2 е предвидена такава възможност за дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. От събраните по делото доказателства се установява, че са изпълнени предвидените предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. за настаняване на детето в семейство на близки, тъй като майката на детето извършва трудова дейност в чужбина с оглед на което без основателна причина трайно не полага грижи за детето, а бащата към момента на издаване на заповедта не разполага с подходящи условия за отглеждане на детето, и същевременно не е представил доказателства за източници на доходи. В тази насока са данните в социалния доклад, изготвен за целите на производството по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. От съвкупния анализ на данните, събрани при осъщественото системно наблюдение на случая от социалните работници, обосновано е прието от административния орган, че спрямо детето Е. К. следва да се наложи временна мярка за настаняване на детето в семейството на близки или роднини. Безспорно е, че в случая се касае за малолетно дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "а" последен абзац от ДР на ЗЗДет по отношение на което правилно са приложени административните мерки за закрила. От друга страна е направена преценка за качествата на лицата при който ще бъде настанено лицето, както и възможностите им да отглеждат и възпитават детето, при което е изведен обоснован извод, че те разполагат с необходимите материални възможности / притежават обзаведено, удобно и достатъчно по площ жилище, с обособена специална стая за детето, доброто им здравословно състояние и категоричното им желание да полагат необходимите грижи за малолетния си внук, които взети предвид заедно с изградената вече емоционална връзка между тях и детето, ги правят подходящи за настаняване на детето в семейството им. Неправилни са изводите на съда по съществото, че е налице неяснота относно периода на настаняване на детето и че недопустимо в заповедта е посочен срок на предприетата мярка за закрила, различен от периода "До произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет. ". Както бе посочено, със заповедта е разпоредено временното настаняване на Е. К.з в семейството на баба му и дядо му "...със срок до промяна в обстоятелствата, касаещи интересите на детето. До произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето". Ограничаването на заповедта със срок няма за последица отпадане на основанието за издаването и нито променя нейния временен характер. В заповедта изрично, конкретно и ясно е посочено, че предприемането на мярката е до произнасяне на съда, който е единствено компетентен да настани дете извън семейството съгласно императивните норми на ЗЗДет. Използваният начин за формулиране на срока на настаняване не влиза в противоречие с изискванията на закона и с правната норма на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Мярката по чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. е с временен характер с точно определени материални предпоставки, които в случая са били налице и неправилно съдът е приел, че са налице пороци на акта при неговото издаване. Определянето в заповедта на "...със срок до промяна в обстоятелствата, касаещи интересите на детето" просто предвижда бъдещи хипотези с възникването на които може да се промени съответната мярка докато съдът се произнесе по нея. За такава промяна в обстоятелствата може да се приеме новопредставеното по делото от процесуалния представител на Ш. К. Определение № 205 от 28.01.2016 г. по гр. дело № 642 по описа за 2015 г. на Районен съд Горна Оряховица. Неверни са и доводите на административния съд, че с влязлото в сила Определение № 2189/28.10.2015 г. на ГОРС по ч. гр. д. № 1661/2015 г., с което е оставено без разглеждане искането по чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет. на ДСП - Горна Оряховица за вземане по отношение на малолетния Е. Ш. К. на мярка за закрила настаняване в семейството на В. и А. А., и е прекратено производството по делото и след като процесната заповед е издадена със срок "до произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет. ", то с прекратяването на съдебното производство и съответно приключването му без произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет., е отпаднало основанието за издаване на заповедта и съответно последната се е превърнала с неопределяем срок на изпълнение, което противоречи на временния й характер. Изискването за произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет. е императивно и произнасянето на съда с Определение № 2189/28.10.2015 г. на ГОРС по ч. гр. д. № 1661/2015 г., не преклудира действието на акта нито превръща заповедта с неопределяем срок. Напротив във всеки един момент съществува възможност, ако са налице условията за промяна на мярката за настаняване с оглед поредността в чл. 26, ал 1 от ЗЗДет., или нейното прекратяване то следва да се стигне до ново решение на съда по искане на лицата по чл. 26, ал. 2 от ЗЗДет. Съдът дължи произнасяне по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет. с решение т. е. съдебния акт който трябва да издаде съдът е точно определен и разписан в закона и произнасянето му с горецитираното определение не замества и не изпълнява дължимото от съда произнасяне. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че заповедта за временно настаняване по реда на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. е законосъобразна и оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено. Като е отменил оспорения административен акт, Административен съд - Велико Търново е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което предприетото оспорване бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение.