Решение № 7813 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2017 г.

Решение № 7813 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" (Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие") гр. Г., ул. "Б." ..№..., чрез С. Т. - процесуален представител, срещу решение № 21 от 10.04.2017 г. по адм. дело № 27/2017 г. по описа на АС (Административен съд) - Г.. С това решение е отменена Заповед № 03-070-РД/15 от 05.01.2017 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение и непознаване на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че процесната заповед е издадена при нарушение на материалния закон и нарушение на принципа на "последователност и предвидимост" прокламиран в разпоредбата на чл. 13 от АПК. Неправилно в мотивите си съдът е възприел, че като не е признал 22,87 точки по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, заявените от последния по критерий 2.1. за СПО формиран за отглеждане на охлюви, финансиращия орган е допуснал нарушение на материалния закон. Позовава се на Закона за животновъдството и по-специално на разпоредбата на § 1, т. 45 за "животновъден обект" и счита, че охлювите не са селскостопански животни. Моли съдебното решение да бъде отменено и оставена в сила обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Допълнително е постъпило писмено Становище, в което друг процесуален представител - ст. юрисконсулт Ц. Ц. поддържа изцяло депозираната касационна жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и за двете инстанции. С оглед изхода на делото прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар. От ответника - М. Т. М. от с. Г., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че депозираната касационна жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли да бъде потвърдено изцяло. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно преупълномощен адвокат-пълномощник оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Административният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон, като е приел, че съгласно приложимата норматива уредба охлювите не са изключени от приоритетните сектори за подпомагане в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., видно от частта, отнасяща се до подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия". Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл, аргументирани с разпоредби на Закона за животновъдството. Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 12.04.2017 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 21 от 10.04.2017 г. по адм. дело № 27/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 28, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., Административен съд Г., на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1, чл. 173, ал. 1 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № 03-070-РД/15 от 05.01.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Г., ВРЪЩА преписката на същия орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, съобразно мотивите на същото и ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие", С. да заплати на жалбоподателя М. Т. М. от село Г., ул. Б. ..№..., общ. Севлиево, обл. Г., сумата 888.95 лв. деловодни разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че компетентността на административния орган, издал обжалваната заповед е ноторна за съда и не се нуждае от доказване. Счел е, че в настоящия казус основния и на практика единствен спорен въпрос е допустимо ли е финансиране на заявление за подпомагане подадено от земеделски стопанин, ако стандартния производствен обем /СПО/ на земеделското му стопанство се формира от отглеждане на охлюви. Съдът е приел, че отговорът на така поставения въпрос е положителен, а постановеният отказ предмет на съдебен контрол в производството е незаконосъобразен. Позовал се е на приложимата за случая Наредба № 14 и по-конкретно на чл. 2, ал. 2; чл. 5, ал. 14; чл. 13, ал. 1; чл. 21; забележка към приложение 4 от наредбата, където изрично е посочено че "Отглежданите калифорнийски червеи и охлюви се отбелязват в кв. метри", като същия текст съществува като забележка и към раздел 3.3. "Животни" от същото приложение, както и в забележка към таблица 10 и към таблица 12. От така посочените текстове съдът е направил извод, че нормотворецът не е имал намерение да изключи охлювите като вид неподлежащ на подпомагане. Съдът е посочил още, че ако създателят на наредбата желаеше да изключи земеделските стопани, чиито СПО на стопанството им се формира от отглеждане на охлюви, то следваше същите да не фигурират в наредбата, а ако идеята на наредбата е охлювите да не бъдат включени в приоритетите подлежащи на финансиране, макар и присъстващи в наредбата, то е следвало да им бъдат определени по ниски ставки в колона 5 на таблицата в приложение 1 или да се предвиди ограничение подобно на това, отнасящо се до калифорнийските червеи. В Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., в частта отнасяща се до подмярка 6.1 не е посочено, че същата се отнася за определени селскостопански животни, с изключение на охлюви. Съдът е посочил, че е невъзможно с писмото № 13-3981/17.7.2015 г. с автор Министъра на земеделието и храните да бъде дерогирано действието на нормативен акт, който е в сила и ако министърът е искал да изключи охлювите от предмета на финансиране по наредбата, е можел да стори това с изменение на наредбата, но не и с писма. Като краен извод от изложеното съдът е приел, че като не е признал 22,87 точки по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, заявени по критерий 2.1 за СПО, формиран от отглеждане на охлюви, финансиращият орган е допуснал нарушение на материалния закон, както и на принципа на "последователност и предвидимост" прокламиран в чл. 13 от АПК. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството пред Административен съд - Г. е образувано по постъпила жалба от М. Т. М., регистриран като земеделски производител, срещу Заповед № 03-070-РД/15 от 05.01.2017 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Г., издадена при условията на делегиране на правомощия. С тази заповед е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата М. Т. М. с ИД № на проекта: 07/06/1/0/01320. Като мотив за отказа е посочено, че на основание чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявлението следва да получи пълен отказ за финансиране, поради недостатъчен бюджет по подмярката. Посочено е, че наличният бюджет по мярката, определен със Заповед № РД 09-434 от 15.06.2015 г. е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 28,68 точки по критериите за подбор, а заявлението на кандидата М. Т. М. е получило 10 бр. точки при класирането. Заявените 22,87 бр. точки не са били признати поради това, че стандартния производствен обем (СПО) на земеделското стопанство към момента на кандидатстване, както и увеличението на икономическия размер, измерен в СПО към периода на проверка изпълнението на бизнес плана се формират от охлюви, а тези охлюви съгласно писмо с изх. № 13-3981 от 17.07.2015 г. на Министерство на земеделието и храните, в качеството си на Управляващ орган по ПРСР 2014-2020 г. (УО), "не следва да се отнасят към приоритетните за подпомагане сектори в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. ". Безспорно приложима за конкретния случай е Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Безспорно е, че кандидатът М. Т. М. от с. Г., общ. Севлиево е подал на 21.07.2015 г. Заявление за подпомагане по тази мярка, в което е заявил за отглеждане охлюви - 2200 кв. м "за месо", посочени в графата основно земеделско производство на стопанството - "животновъдство". Напълно е допустимо от наредбата охлювите да се причисляват в раздела "животни". Настоящият касационен състав напълно споделя извода на първоинстанционният съд, че това писмо не може да дерогира разпоредби от действащ неотменен нормативен акт, който е приложим за конкретния случай и в който изрично на няколко места е предвидена възможността да се кандидатства за подпомагане с "отглеждане на охлюви", както например е и с "калифорнийски червеи" - също посочвани в раздела за земеделско производство на стопанството - "животновъдство", а не в раздела "растениевъдство". Неоснователно е позоваването на пълномощника на ответния административен орган на разпоредби от Закона за животновъдството и в тази връзка на довода, че "охлювите" не били селскостопански животни и не се отглеждат в животновъден обект, впрочем направено за пръв път в открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, проведено на 22.03.2017 г. в хода на устните състезания и доразвито в писмени бележки от 24.03.2017 г. Такъв мотив за отказа за финансиране на заявлението на кандидата М. Т. М., а именно, че "селскостопански животни" са: говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче, отглеждани със селскостопанско предназначение, НЯМА посочен в оспорената заповед. Вярно е, че според Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд на РБ е напълно допустимо мотивите на административен акт да се съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда, но в конкретния случай такива мотиви, извличани от Закона за животновъдството не са отразени и не съществуват в административната преписка, а са напълно нови, и респективно неотносими за казуса. С оглед всичко изложено, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които няма направено никакво възражение, нито за размера на адвокатския хонорар, нито за внесената държавна такса, определена по реда на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не по Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, като се има предвид, че производството е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както е било разпределено видно от Протокола за избор на съдия докладчик. В случая процедурата по процесната подмярка 6.1 от мярка 6 е по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., която е издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 9а от ЗПЗП и затова случаят попада в изключението, предвидено в § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (във всички редакции) за неприложимост на ЗУСЕСИФ. При този изход на делото в касационното производство, разноски не се дължат на касационния жалбоподател въпреки, че са поискани своевременно. Ответната страна има право на разноски и е поискала такива, но няма данни да са били направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,