Решение № 1881 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2018 г.

Решение № 1881 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Димитрова, [държава по произход], против решение № 6084 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 7687/2018 г. по описа на Административен съд София - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощника си юриск. И. Минкова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за дава неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Й. Димитрова, [държава по произход], срещу решение № 1727/04.07.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на Й. Димитрова е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведено задължително интервю относно причините за нежеланието й да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея. Съдът, анализирайки понятието "преследване" по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ и формите на действията по преследване според чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. А именно - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение. Съдът се е позовал на справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Въз основа на нея и на бежанската история на оспорващата, е приел, че, в тази справка в "курсив" под текста на всяка страница е посочен източникът на информация, противно на жалбоподателките твърдения. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската й история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в [държава по произход] към датата на постановяване на акта си е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут – липсват данни чужденката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е счел, че липсват и предпоставките по Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО). Съдът е счел, че жалбоподателят е лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за "бежанец", в контекста на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определян на статут на бежанец. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейно политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието ? да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от семеен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ от ЗУБ. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Й. Димитрова за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността ? като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от официалната справка за обстановката в [държава по произход]. Обосновано е приел, че няма данни лично Й. Димитрова да е изложена на реална опасност от тежки посегателства от вида на законовоопределените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Също правилно първоинстанционният съд е оценил ситуацията в [държава по произход] в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Базирайки се на информацията в приложената по делото официална справка, следва да се приеме, че не се доказва в [държава по произход] наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.);. С оглед на гореизложеното, както и бежанската история на чужденката, настоящата инстанция намира, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато в първоинстанционното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непредоставяне на поискана правна помощ. В постановеното в настоящото производство определение от 11.01.19 г., настоящият съдебен състав е изложил подробни мотиви защо няма основания на Й. Димитрова да бъде предоставена правна помощ по реда на ЗПП. Мотивите са идентични и защо не е допуснато процесуално нарушение с непредоставянето на поисканата правна помощ в първоинстанционното производство. На последно място, настоящата инстанция следва да посочи, че по делото е установено, че съпругът на Й. Димитрова е [гражданство]. Освен това от брака им има родено дете, също [гражданство]. Предвид дългосрочното пребиваване и интегрирането на Й. Димитрова в Република България, където е създала семейство, за нея съществува правна възможност да уреди пребиваването си по реда на Закона за чужденците в Република България. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,